Пророчеството на гарвана

— Крайно изненадващо — отбеляза спокойно полулеля й. — Усилваш енергийните полета толкова много, че съм изумена, че не са започнали да те намират дори тук!

— О, я престани! — сряза я раздразнено Маура. — В мъртвите няма нищо плашещо!

Пред очите на Блу отново изплува призрачното тяло на Ганзи, объркано и съкрушено.

— Мамо — промърмори, — онези духове в църковния двор… Може ли човек да предотврати смъртта им? Примерно като ги предупредиш?

Точно в този момент телефонът иззвъня. Стресна всички и продължи да звъни пронизително, което означаваше, че Орла е все още на другата линия с предишния клиент.

— Да я вземат мътните нашата Орла! — простена Маура, макар че Орла не беше наблизо, за да я чуе.

— Аз ще поема обаждането — изрече Нийви.

— Ама ти… — започна Маура, но не довърши изречението си. Блу се запита дали майка й не е имала предвид, че Нийви трудно би могла да бъде накарана да работи за само долар на минута.

— Знам какво си мислиш — отбеляза майка й, след като Нийви излезе от кухнята. — Повечето от тях умират от инфаркт, рак и други неща, които са нелечими. Но това момче наистина ще умре!

Блу усети, че част от усещането й през нощта започва да се завръща в душата й, долови сянката от снощната тъга.

— Не мисля, че едно момче от „Алионби“ би могло да умре от инфаркт — промърмори. — Ти защо си правиш труда да съобщаваш на клиентите си?

— За да приведат нещата си в ред и да направят всичко, за което са мечтали, преди да умрат — отговори Маура и се обърна към Блу, фиксирайки я многозначително. Изглеждаше внушително и импозантно, или поне толкова, колкото внушително би могла да изглежда боса жена с дънки, държаща чаша чай, която вони на гнило. — Не възнамерявам да те спирам, ако искаш да го предупредиш, Блу — продължи. Но трябва да си наясно, че той няма да ти повярва, дори и да го откриеш, и че няма да го спасиш, дори и да знае. Може и да успееш да го предпазиш от някоя глупост. Но може и да съсипеш последните няколко месеца от неговия живот!

— Ти си зла пророчица! — сряза я дъщеря й. Но знаеше, че Маура е права, или поне за първото. Почти всички нейни познати мислеха, че майка й си изкарва прехраната с евтини фокуснически номера. Така че какво можеше да стори Блу — да издири момчето от академия „Алионби“, да почука на стъклото на неговия лексус или ленд роувър и да го предупреди да си прегледа спирачките и да поднови застраховката си „Живот“?

— Вероятно и без това не мога да ти попреча да се запознаеш с него — продължи Маура. — Така де, ако Нийви е права за причината, поради която си го видяла. Просто си орисана да го срещнеш.

— Орис е твърде тежка дума за подмятане преди закуска, не мислиш ли? — озъби се Блу на майка си.

— Закуската в този дом мина доста отдавна — отговори спокойно Маура.

Стълбите изскърцаха — Нийви се върна при тях.

— Грешка — отбеляза с типичния си безстрастен тон. — Често ли ви се случва?

— Нашият номер се различава само по една цифра от номера на фирма за компаньонки — отговори Маура.

— Аха! — кимна Нийви. — Това обяснява всичко — настанявайки се отново на масата, добави: — Блу, ако искаш, мога да се опитам да разбера какво го е убило.

Тези думи автоматично привлякоха вниманието и на Блу, и на Маура.

— Да! — извика момичето.

Маура отвори уста, но после бавно и категорично я затвори.

Нийви попита:

— Имаме ли гроздов сок?

Макар и озадачена, Блу се запъти към хладилника, извади оттам една кутия и попита:

— Касис?

— Става.

С все така неразгадаемо изражение Маура отвори шкафа и извади оттам тъмносиня фруктиера. Почти я трясна пред Нийви и изрече троснато:

— Не нося отговорност за нищо от онова, което ще видиш!

— Какво? — изгледа я дъщеря й. — Какво би трябвало да означава това?

Нито една от двете жени не благоволи да отговори.

С блага усмивка на пухкавото си лице Нийви започна да излива сока в купата, докато не я напълни до ръба. Маура изгаси лампите. Външният свят внезапно оживя на фона на сумрачната кухня. Потъналите в млади зелени листа дървета опряха клони о прозорците и Блу внезапно се изпълни с усещането, че е обградена от дървета, че се намира насред неподвижна априлска гора.

— Ако смятате да гледате, моля, мълчете! — отсече Нийви, без да поглежда конкретно към никого. Блу измъкна един стол и седна на масата. Маура се облегна на плота и скръсти ръце пред гърди. Беше рядко явление да видиш Маура силно притеснена, без да прави нищо по този въпрос.

Нийви попита:

— Та как му беше името?

— Той каза само „Ганзи“ — отговори Блу. Внезапно се почувства неловко, изричайки името му. Незнайно как мисълта, че тя ще има пръст в живота или смъртта на това момче, превръщаше съществуването му по име в тази кухня в нейна отговорност.

— Това е достатъчно.

Нийви се приведе над купата. Устните й се задвижиха леко, тъмното й отражение се плъзна по повърхността на течността. А Блу не спираше да мисли за онова, което бе казала майка й:

Не нося отговорност за нищо от онова, което ще видиш.