Първичен инстинкт

— Истина ли е това?

— Не ми ли вярваш?

— Не знам — отвърна Ник.

— Ще те убедя.

Тя преметна ръце през шията му и го целуна продължително. Топлината на целувката затрептя по устните му. Заля го вълна от нежност. Той притисна Катерин към себе си и я целуна. Безжичният телефон в кабината иззвъня. Тя опита да се освободи, но той я спря:

— Остави…

Катерин се измъкна и вдигна телефона, вслуша се за момент, после подаде слушалката на Ник.

— За теб.

— Кой е?

— Гюс. Оня Гюс, който не ме обича.

Той взе слушалката, а тя се уви около него, зацелува го леко по лицето, докато той се опитваше да говори с партньора си.

— Катерин твърди, че не я харесваш, Гюс. Не мога да повярвам, ти можеш ли?

— Права е — изсъска Гюс. — Не ти ли е забила вече шилото за лед?

Ник опипа с ръце тялото си.

— Не. Още не.

— Какво каза той? — полюбопитства Катерин.

— Пита дали вече си ми забила шилото.

— Много смешно.

— На нея не й е смешно, Гюс.

— Не ми пука как й е на нея. Нали знаеш приказката, че хората се познават по приятелите им, Ники.

— Не вярвам в нея — отвърна Ник.

— Тъй ли? И защо?

Ник се усмихна.

— Нали ти си ми приятел, Гюс.

— Ще повярваш приятелче, понеже ще ти докажа, че си на погрешен път.

— Тъй ли? И как смяташ да го направиш?

— Чуй сега, Ник Малоумнико Кърън, ти току-що получи безплатен билет за едно очарователно местопрестъпление.

Ник усети, че му се свива гърлото.

— Велики боже! Сега пък кой, Гюс.

— Какъв удар за теб, а, синко? Успокой се, няма произшествия. Случило се е преди дълго време. Но ако питаш мен, е много актуално. Харесва ли ти тази дума? Актуално!

— И къде е това очарователно и актуално местенце?

— В екзотичния Кловърдейл, моето момче. Качвай се в смешното си автомобилче и потегляй по прекрасния 101 към Кловърдейл. Ще се видим там след два часа в полицейската станция. — Гюс се изкикоти и хлопна слушалката.

Глава седемнадесета

Кловърдейл не е най-скучният и невзрачен град в Северна Калифорния, но с положителност може да претендира за място сред първите десет от тази категория. Той се намира в окръг Сонома и е последното голямо населено място преди Мендосино. За разлика от другите градове в този район като Гейсървил, Хелдсбърг и самия Сонома, Кловърдейл няма абсолютно никакви забележителности.

Окръг Сонома е прочут винарски край. Много от градовете и селата притежават онази неуловима европейска атмосфера, която отличава винарските райони. Но в Кловърдейл не отглеждат лозя. Там се произвеждат предимно млечни продукти и единствената особеност на града е фактът, че шосе номер 101, лишената от всякаква прелест северо-южна артерия на щата, е и централна улица на града. Около него се нижат, паркинги за тирове и места за бърза закуска, павилиони за стриптийз и мотели.

Изобщо Кловърдейл изглеждаше най-невероятното място за убийство, поне за такова ексцентрично убийство, каквото Гюс твърдеше, че е надушил.

Ник вече навлизаше в града, когато се сети, че съвсем наскоро е чул да се споменава Кловърдейл. Беше през нощта на опасния му дуел с Рокси. Един от Вътрешния отдел беше идентифицирал Рокси като Роксана Харди. Ник почти чу гласа на Съливан: „Последен адрес — някаква дупка в Кловърдейл. Не е задържана, не е осъждана“. Това внезапно и непредвидено пътешествие в Сонома трябва да беше свързано с нея.

Ник завари Гюс пред полицейската станция на главната улица. Облегнат на смачкания калник на огромния си стар кадилак, той гризеше една мазна фахита, купена от крайпътен павилион в хубавия център на Кловърдейл.

— Добре, че дойде, момчето ми — Гюс Моран смачка мазната хартия от сандвича и я захвърли. Не че не го бе грижа за чистотата на Америка. Просто мислеше, че за Кловърдейл отдавна вече е късно.

— За какво става дума, Гюс? За какво, освен за Рокси?

Гюс вдигна показалец като гимназиален учител.

— Какво проницателно момче имам за партньор. Сам ли се сети за всичко, мъничкият ми?

— За всичко освен за това, какво по дяволите правим тук.

— Чакай да позная, момчето ми. Обзалагам се, че си прекарал миналата нощ в чукане на онази Катерин Трамел, нали така? Е, докато ти си чукал нея, аз бях в управлението и чуках въшливия компютър, обаче открих разни неща. Информацийки, които не са за теб, но хайде от мене да мине. Реших, че ще ти бъде вместо прощален подарък.

— Прощален ли? Къде отивам?

— Ще видим, Ник, веднага след като тази сбъркана дама ти забие едно хубаво остро шило за лед в гърлото. На небето ли, в ада ли, не ме питай. Но мога да погадая.

— Ти днес май си в настроение, Гюс.

— Да, това е нещо, което жените много харесват у мен — чувството ми за хумор.

Той тръгна по стъпалата на полицейската станция.

— Хайде, Ник, да не караме любезните полицаи да ни чакат.

Оказа се полицайка, сержант Джанет Кушман с нейната служба за младежката престъпност в района на Кловърдейл.