Първичен инстинкт

— Най-ужасното нещо, което се е случвало при нас — каза тя. Преди случая Роксана Харди всички младежки престъпления бяха кокошкарски истории — разходки с крадени коли, обири на автомати за шоколад и разни такива. Все в стила на петдесетте… — Ник и Гюс кимнаха с разбиране. Спомниха си своята собствена младост. — Този случай беше причината да се създаде моят отдел. Когато Роксана Харди уби своите братя, всички бяха сигурни, че Кловърдейл ще бъде залян от вълна на младежка престъпност, и така започнахме. Обаче не последваха други убийства. Най-често си имаме работа с изнасилвания.

— Бихме ли могли да видим досието, сержант?

Джанет Кушман вече се беше погрижила за това.

Тя им го подаде през писалището.

— Заповядайте. Но не може да го снимате без разрешение на шефа.

— Няма проблеми — обеща Ник.

Първото, което извади от сивата папка, беше черно-бяла моментална снимка на две малки момчета, легнали в нещо като мръсна локва в един двор. При по-внимателно вглеждане локвата се оказа кръвта на момчетата, по чиито тънки вратлета можеха да се различат зеещи рани от бръснач.

Ник имаше много опит с трупове, а също и с безпощадните гланцирани фотографии на жертвите. Но в тази снимка имаше нещо, от което му се повдигна. Беше бруталността на сцената: дете срещу дете в тиха градинка. Жертвите бяха на около седем и девет години. Имаше и снимка на Рокси, но тя не беше от полицейския фотограф, а от семеен албум — момиче с плитки и с шини на зъбите се усмихва дръзко в обектива.

— На колко години е била, когато го е направила — попита той Джанет Кушман.

— На четиринадесет. Както ви казах, най-голямото престъпление на малолетен в този край. Трябвало е да почака четири години с убийствата, ако е искала да застане пред съда като пълнолетна.

— Но Съливан каза, че тя няма никакви…

— Не е била арестувана. Не е била съдена. Пратили са я в поправителен дом. Нещо като малък „Атаскадеро“ — само за деца.

„Атаскадеро“ беше калифорнийското щатско заведение за душевноболни престъпници.

— Не я открих в картотеката на арестите — обясни Гюс. — Приложих малко креативно мислене. Прегледах делата на щатските здравни служби и я потърсих при настанените в болнични заведения.

— И как ти хрумна това?

— Как ли? Ами то си й личеше, че е халосана, затова се сетих какво да правя, синко. Знаех си, че е регистрирана някъде като халосана. И без това нямах по-добро занимание миналата нощ — добави той многозначително.

— Имала ли е мотив? — попита Ник и в същия момент се ядоса на въпроса си. Макар и убийство, то все пак беше извършено от дете. Не можеше да се говори за мотив.

Гюс се изсмя.

— Мотив? Ами да, направила го е за парите от застраховката.

Джанет Кушман не намери нищо смешно в случая. Тя погледна с укор Гюс.

— Роксана казала, че тя самата не разбира. Само допреди минута си играела спокойно с тях. И в следващия момент им прерязва гърлата с бръснача на баща си… Някакъв неудържим импулс… — сержант Кушман вдигна рамене — … бръсначът просто се случил наблизо…

Гюс и Ник погледнаха изненадани полицайката. Те вече бяха чували тази история, съвсем същата история — от чаровна възрастна дама на име Хейзъл Добкинс, по една случайност също приятелка на Катерин Трамел. Гюс си измърмори нещо тихо. Прозвуча като: „Проклети откачалки!“

— Искате ли копие? — попита Джанет Кушман. — Трябва да спипам шефа, преди да е отишъл да обядва.

— Не — обади се Ник. — Не мисля, че ще ни потрябва.

— Благодаря, сержант — каза Гюс. — Благодаря за помощта. Май е време да си вървим.

Те излязоха от полицейската станция и тръгнаха към колите.

— Представа си нямам какво по дяволите става — рече Ник.

— Не е ли страхотно, синко? На тази млада селянка, на тази Роксана Харди очевидно й писнало от малките и братчета и взела та ги разкарала, и то веднъж завинаги. Съвсем като старата Добкинс. Само дето Рокси не използвала сватбения си подарък. Просто взела бръснача на татко…

— Но защо?

Гюс се облегна на очукания калник на кадилака.

— Има ли значение? Хейзъл, Рокси, тази префинена, богата Катерин Трамел… — той поклати глава и се засмя. — Господи, какво трио! Какво ли си разказват вечер край лагерния огън!

Клатейки тъжно глава, Гюс се вмъкна зад волана на охтичавата си бензиногълтачка.

— Я, кажи, виждал ли си някой неин приятел, който още не е убивал? — Той блъсна вратата. — Ще трябва да признаеш, че не е съвсем в ред тази млада дама. — Огромният мотор изръмжа. — До скоро, Ник.

— Аз вече не съм съвсем сигурен, че го е направила тя — извика Ник през шума на мотора.

Гюс изпръхтя ехидно и му отправи поглед, изпълнен със състрадание.

— За коя от нашите три сърдечни приятелки говориш, момчето ми. Знаем, че старата Хейзъл го е направила, знаем, че младата Рокси също го е направила. А другата… е, другата си има хитра университетска… която ти е размътила мозъка. Както казах, до скоро, скъпи мой. — След което Гюс Моран подкара колата си и се вля в движението по главната улица.