Първият гроб отдясно

— Ще отиде в сигурна квартира с двама униформени. Утре ще му уредим нещо по-дългосрочно.

С Тафт излязохме от спалнята в почти опразнения апартамент.

Прокурорът грабна ръката ми и я разтърси ентусиазирано.

— Госпожице Дейвидсън, оказахте ни неоценима услуга. Неоценима.

— Благодаря ви — казах, като реших да не споменавам, че неоценимата ми услуга включваше падане през остъклен покрив и приготвяне на сандвич с пуешко и шунка. — Чичо Боб помогна. Мъничко.

Онзи прихна и тръгна към вратата. След като Теди ме ощастливи със здрава мечешка прегръдка, и той го последва. Стана ми приятно от прегръдката. С него всичко щеше да е наред. Стига Прайс да не го докопаше.

— Правим ли акцията с ужилването утре вечер? — попитах Чибо, когато и последният полицай се извлече.

— Екипът, който се занимава със случая, иска среща с нас утре сутринта. Ще видим. Може това да се окаже достатъчно да го приберат.

— Без такива — възразих бурно. — Чичо Боб, не може да рискуваме живота на Теди. Трябва да съберем повече улики срещу Прайс, без да се опираме на показанията на Теди. А и трябва да намерим отец Федерико. Ами ако Бени Прайс го държи в плен?

Чичо Боб свъси вежди притеснен.

— За момента показанията на Теди са единственото, с което разполагаме. Трябва да поставим този тип на колене, Чарли, и то скоро. Трябва да спрем цялата тази операция.

Упорствах за своето, отказвах да се примиря, тропах с крак… метафорично.

— Дай ми този шанс. Знаеш на какво съм способна. Длъжни сме поне да опитаме.

С вид, сякаш носеше на раменете си сумист, чичо Боб обмисли предложението ми.

— Да видим какво ще каже утре специалният екип.

— Какво си намислила пък сега? — попита Куки, след като Чибо си отиде.

— Познаваш ме — отвърнах, като й посочих Амбър с усмивка. — Нищо, с което да не мога да се справя.

Амбър беше заспала на канапето и косата й обрамчваше като облак фините черти на лицето й. Това момиче щеше да разбие много сърца.

Куки скри усмивката си със строга гримаса и поклати глава.

— Флиртуването си е изтощително.

— И още как — потвърдих аз, като отидох да отворя вратата.

Куки сръчка Амбър да я събуди и я поведе по коридора към техния апартамент. След като едва се размина със саксия и с ръба на вратата, Куки се обърна към мен и каза:

— Не си мисли, че няма да говорим за станалото днес.

О, вярно, случката, при която за малко не умрях.

— Ти пък не си мисли, че няма да говорим за твоето нахалство — опитах се да я разсея аз.

Тя ми намигна и затвори вратата си.

Останахме сами. Стоях, стиснала бравата, сякаш беше спасителен сал и треперех от очакването. С леко шумолене на въздуха той се материализира пред мен. Облъхна ме мирис на природни стихии. С една ръка той обгърна кръста ми, а с другата се пресегна да затвори вратата.

Притегли ме към гърдите си и аз се разтопих в него. Бе като да паднеш в огън, топлината му изгаряше кожата ми, навсякъде едновременно.

— Ти си той — промълвих с глас, по-треперещ, отколкото се бях надявала. — Беше там, като се родих. Как е възможно?

Устата му бе на шията и палеше плътта ми, а ръката му се плъзна под пуловера ми и по корема ми лумнаха пламъци. Внимателно опипа мястото, където ме бе пронизало острието му. Някъде в дълбините на съзнанието си усещах благодарност за неговата загриженост. После устата му бе при ухото ми.

— Дъч — прошепна той и дъхът му погъделичка бузата ми. — Най-после.

Обърнах се към него, но той се отдръпна и заразглежда лицето ми. Най-сетне имах ясен поглед върху великолепното създание, познато като Рейес Фароу.

Гледката не ме разочарова. Той беше най-възхитителният мъж, когото бях виждала, едновременно здрав и силен и с флуидна субстанция. Източените му мускули бяха скулптирани от камък, който можеше да се втечни за времето между два удара на сърцето. Косата му с цвят на кафе падаше над изсечени вежди и леко се къдреше зад ушите. Очите му, в наситен махагонов цвят, изпъстрени със златисти и изумруденозелени точици, искряха от едва сдържана страст. Устните му, плътни и мъжествени, бяха чувствено разтворени. Чак сега видях облеклото му — затворническа униформа, както Елизабет беше казала. Ръкавите бяха навити и откриваха жилестите му ръце.

Безкрайно нежно той прокара връхчетата на пръстите си по долната ми устна. Изражението му бе напрегнато като на дете, което току-що е открило фойерверките и иска да открие какво е вълшебството, което ги кара да пламват.

Когато пръстът му докосна долните ми зъби, сключих устни около него и поех вкуса на кожата му — първичен и екзотичен. Той остро изпусна дъх, положи чело върху моето със затворени очи, като се бореше да се овладее, а аз поех още от плътта му в устата си. Тогава той ме тласна към вратата със стенание, ръката му обхвана шията ми и ме задържа в плен, докато водеше битка за контрол над тялото си.