Първият гроб отдясно

Никога не бях имала по-силно сексуално изживяване. Тялото ми реагираше на всяко негово докосване със сладостни спазми. Глад, силен до болка, се надигна в корема ми и експлодира в горещо желание. Исках го завинаги и далеч някъде в ума ми изникна почуда какво ли би се случило, ако той умреше. Дали щях още да го имам? Щеше ли да идва при мен след смъртта си или щеше да прекоси отвъд и да ме остави сама да бродя по земната плоскост? Много се боях, че ще го изгубя, ако физическото му тяло издъхне. Исках да се събуди, да бъде мой и духом и телом. Такава си бях, себична.

— Рейес — пророних с глас, задъхан от желание, когато устните му откриха особено чувствително местенце зад ухото ми. — Моля те, събуди се.

Той се дръпна назад със свъсени вежди, сякаш не разбираше; после наведе глава, долепи уста до моята и аз изгубих всякаква способност да разсъждавам. Целувката започна нежно, езикът му леко погали моя, като ме вкусваше и дразнеше. Много скоро прерасна в буен огън, стана яростен и настойчив в неудържимата си първична нужда. Целувката заличи и последните следи на несигурност, скътани у мен. Вкусът му беше на дъжд, слънце и запалими вещества.

Притисна се още по-плътно към мен и между бедрата ми пламна искра. И точно когато ръцете ми потърсиха ерекцията му, допряна до корема ми, той спря.

С движение толкова светкавично, че ми се зави свят, той прекъсна целувката и се извъртя. Мантията му мигом се материализира — течна субстанция, която обгърна и двама ни и аз чух звънтенето на оживяващ метал, на изтеглена сабя. Зловещо стенание, дълбоко и гърлено, излезе от гърдите му и аз дойдох на себе си. Чувствах такава слабост, че едва стоях права. Дали имаше някой в стаята с нас? Или нещо?

Не можех да видя нищо зад широките рамене на Рейес, но усетих как напрежението втвърди всеки мускул в тялото му. Каквото и да витаеше наблизо, то беше много реално и много опасно.

После се обърна към мен, обхвана кръста ми със свободната си ръка и ме придърпа към себе си. Махагоновите му очи настойчиво потърсиха моите с молба за разбиране.

— Ако се събудя — прошепна мъчително той, — те ще ме намерят.

— Какво? Кой? — попитах и тревога сграбчи сърцето ми.

— Ако намерят мен — продължи той с поглед върху устните ми, — ще намерят и теб.

И после изчезна.

Три секунди по-късно се свлякох на пода.

Глава 18

„Когато се биеш с клоуни, нападай първо жонгльора.“

Стикер върху броня на кола

Спала ли бях през последните двайсет и седем години? Нима имаше същества и сили, които никога не бях виждала? Тъй опасни и диви създания, с които можеше да се бори само свръхестественото?

Седях в конферентната зала с чичо Боб, неспособна да се съсредоточа напълно след предишната вечер. Гарет също беше там, както и областният прокурор, водещият детектив на екипа, работещ срещу Прайс, адвокатите и ненамиращият си място Ейнджъл. Правехме последни уточнения на плановете за вечерта. Сложничко беше да се правят планове, когато не всички присъстващи бяха посветени, но чичо Боб вкара нещата в релси. Бях сигурна, че ще се справи.

Гарет и Ейнджъл бяха учудващо мълчаливи. Гарет го разбирах. Той поначало беше против цялата идея. Но Ейнджъл имаше рядката възможност да флиртува със секси адвокатка-покойница с мини пола, а не се възползва. Почти не я погледна дори. Не можех да си обясня какво го гложди. Дали Рейес? Знаеше ли, че фантазиите ми за него граничеха с престъпното?

След като детективът и областният прокурор си тръгнаха, чичо Боб се обърна към мен.

— Добре, казвай сега какъв е действителният план.

Бях върната в реалността. Слаба усмивка плъзна по лицето ми.

— Явявам се с моя нелеп видеозапис и изфабрикувани улики и карам Прайс да си признае всичко.

— Можеш да направиш това?

— Мога да го направя.

— По дяволите — възхити ми се той. — Наистина си чародейка.

Гарет се размърда на стола си, но отказа да коментира.

— Ами ако не можем да го открием? — попита Барбър по повод задачата им да издирят отец Федерико. — А ако разузнавателният екип не знае всички скривалища на Прайс?

— А може и вече да са го убили — намеси се Зюсман.

— Не е изключено — казах. — Но Прайс е ревностен католик. Мисля, че би му било трудно да очисти ръкоположен свещеник.

— И тъй, Барбър и аз ще претърсим скривалищата му — обади се Елизабет, — а Зюсман и Ейнджъл ще помагат на теб.

— Такъв е планът.

— Какъв е планът? — попита чичо Боб. Предадох му в резюме идеите ни и той ни даде зелена улица. Което беше добре, защото не разполагахме с резервен план.

— Ейнджъл — казах аз, когато всички си затръгвахме. — Ще си кажеш ли какво има или трябва да прибегна към методите на мъчение, които научих миналата година на Марди Гра11?

Той се усмихна и пооживи походката си, за да ми угоди.

— Екстра съм си, шефе. Това мога да го свърша и със затворени очи.

— Само защото виждаш през клепачите си.

— Така си е — сви рамене той.

Проверих телефона си. Куки ми беше оставила съобщение.