Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Той не се стресна.

— Знае се, че двамата с Лордсън Хум имахте тайна връзка. Само че този път или вие сте закъснели, или той е дошъл по-рано. Тъй че за вас е дръпването на Богинята. За момчето — бутването на Бога. Мога да си представя облекчението ви, принцесо, да не говорим за това на баща ви — който вече трябва да е надлежно уведомен. — Замълча, щом чу как тя бързо си пое дъх. — Тъй че трябва да знам какво точно видяхте при идването си. Видяхте ли някой друг? Чухте ли нещо? Помирисахте ли нещо?

— Не — отвърна тя. — Хуми беше… беше вече, ъъ, така. — И махна с ръка към уличката зад Гулд, където беше трупът.

— Хуми?

— Лордсън Хум имам предвид.

— Кажете ми, принцесо, къде е слугинята ви? Не мога да повярвам, че бихте дошли тук съвсем сама. Все някоя слугиня трябва да ви е била посредничка, очевидно, дори само за да носи любовните бележки…

— Как смеете…

— Спестете си това за страхливите си слуги — сряза я Гулд. — Отговорете ми!

— Не му отговаряйте! — разпореди се глас зад сержанта.

Гулд се обърна и видя мага Стул Офан. Вече се съмваше и пристигането на дебелия мъж странно бе придружено от първата птича песен за деня.

— Ваше височество — каза Стул и се поклони. — Баща ви, кралят, желае да ви види веднага. Можете да вземете каретата ми. — Хвърли рязък поглед към Гулд. — Сержантът, вярвам, е приключил с вас.

Двамата мъже се отдръпнаха, щом принцеса Шарн забърза към каретата. Щом вратата се затвори и кочияшът плесна с камшика да подкара конете, Гулд се нахвърли върху мага.

— Значи, разбирам, че Лордсън Хум не беше най-подходящият да се въргаля в леглото със скъпата принцеса, и мога да си представя, че Селжур иска да зарови всякаква височайша намеса в случилото се тук — но ако още веднъж попречиш на разследването ми, Офан, ще хвърля каквото е останало от теб на раците. Разбрано?

Магът почервеня, а после пребледня и заломоти:

— Заповедта на краля, Гулд…

— Дори и него да бях заварил да стои тук над обезобразения труп на момчето, нямаше да съм по-малко пряк в разпита си. Кралят е само човек — страхът му е нищо в сравнение със страха на града. И можеш да му кажеш, че ако иска да остане нещо за управляване, най-добре да стои настрана от пътя ми и да ме остави да си върша работата. Богове, човече, не можеш ли да усетиш паниката?

— Мога! Кълна се в кръвта на Бърн, усещам я, и още как!

Гулд сграбчи Стул Офан за обшитото със сърма наметало и го задърпа към уличката.

— Погледни хубаво, чародеецо. Това е направено в пълна тишина — нито едно от именията от двете страни не се е събудило — дори кучетата пазачи не са се разлаяли. Кажи ми: какво е направило това? — Пусна наметалото на Офан и отстъпи назад.

Въздухът около мага стана леден, докато хвърляше припряно низ от магии.

— Заклинание за тишина, сержант — изхриптя той. — Младежът е пищял, и още как… богове, колко е крещял! А самият въздух е бил затворен, огънат в себе си. Висша магия, Гулд, най-висшата. Никаква миризма не е могла да се измъкне, за да я усетят кучетата оттатък тези стени…

— А каретата? Изглежда все едно е блъсната от побеснял бик. Разчети мозъка на коня, по дяволите!

Стул Офан се затътри към разтрепераното, плувнало в пяна животно. Щом протегна ръка, конят се дръпна, подбели очи и ушите му се изпънаха назад. Магът изруга и каза:

— Полудял е! Сърцето му бие, но не може да върви. Ще умре до час…

— Но какво е видял? Какъв образ е останал зад очите му?

— Заличено е — отвърна Стул Офан. — Изтрито.

Чуха чаткане на подковани копита по калдъръма и се обърнаха. Появи се конник в броня и дръзко подкара белия си жребец покрай стражите. „Гуглата да ме вземе, какъв смисъл да имам кордон стражи?“ — помисли Гулд.

Новодошлият носеше обшито с бяла кожа наметало, лъскав бял железен шлем и сребърна ризница. Дръжката на широкия му меч като че ли бе изработена от опал.

Гулд изруга тихо, после подвикна на ездача:

— Какво ви води насам, Смъртен меч?

Мъжът дръпна юздите, смъкна шлема си и се видя тясно, нашарено с белези лице и близо разположени черни очи. Очите се обърнаха към огрения от фенерите труп в уличката.

— Най-мръсното деяние — изхриптя мъжът с тънък накъсан глас. Разправяха, че кама на убиец на Д'рек за малко щяла да разпори гърлото му преди десетина години, но Тулгорд Вайс, Смъртен меч на Сестрите, беше оцелял, а убиецът — не.

— Това не е религиозен проблем — каза Гулд. — Въпреки че ви благодаря за клетвата да бродите по улиците нощем, докато убиецът не бъде намерен…

— Намерен ли, сър? Насечен на късове, това съм се заклел. И какво знаете вие, циничен невернико, за проблемите на вярата? Не надушвате ли вонята на Качулатия в това? Вие, маг, можете ли да отречете истинността на думите ми?

Стул Офан вдигна рамене.

— Некромант — съвсем сигурно, Смъртен меч, но това не означава задължително поклонник на Бога на смъртта. Всъщност жречеството отхвърля некромантията. В края на краищата тези тъмни изкуства са атака срещу Лабиринта на Смъртта и…

— Това отхвърляне е просто политическо удобство. Вие сте безгръбначен хленчещ глупак, Офан. Аз съм кръстосвал меч с Вестител на Гуглата, или забравихте?