Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Но ужас бе заплувал по нощните знойни течения, проникваше в плът и ум и ето че след онзи ужасен писък отдолу хаосът изригна.

Животът, както с основание би отбелязал Бочълайн — ако му хрумнеше да отбележи, — винаги е склонен към глупост и, като логично последствие, към брутално самоунищожение.

Разбира се, той беше твърде зает да излива безкраен порой семе в изпадналата в полунесвяст и изобщо несъпротивляваща се капитан Сатер в каютата си, а това, както всички знаят много добре, е апогеят на цялата човешка добродетел, слава и ликуване.

В диво завихрената светлина на фенера обезглавеният труп на Абли продължаваше да рита, докато кръвта шуртеше от кошмарно раздрания врат. Ръцете му махаха и се извиваха като на войнствена марионетка. Бърдс Мотъл, Гъст Хъб и Хек Ърс се отдръпнаха в ужас, всеки се запрепъва в собствените си крака и в краката на другите и и тримата се строполиха на вмирисаните дъски, които бързо замирисаха и на пикня, а в случая с Гъст — и на нещо по-гадно.

Ако убиецът беше посегнал да ожъне душите им сега, щеше да ги обере без никакво усилие. Но нищо не скочи отгоре им и освен собствените им крясъци и тупането на ботушите на Абли — а сега, трябва да се добави, и паническото тропане на крака горе по палубата — не последва никакво зловещо мляскане, никакво съскащо връхлитане на чудовищни олигавени зъби.

Въпреки това ужасът стисна тримата бивши войници за гърлата, особено когато Абли Дръдър се надигна на ръце и колене и с няколко резки напъна се изправи. Кръв потече по тялото му и събуди в ума на слисания Хек отвращение, че обезглавеният не бе намерил достатъчно благоприличие поне да я попие с кърпичка. Абли Дръдър заопипва слепешком във въздуха и пристъпи напред.

Тройният хор от крясъци се утрои, щом обезглавеният помощник-капитан връхлетя върху тях.

Пръсти се вкопчиха в каквото намериха. Гъст изрева, щом и другото му ухо беше отпрано от главата, благодарна симетрия, ако не друго, но този път в мозъка му нахлу ужасно хрущене и пукане — и се смеси с безкрайния звук на шуртяща вода.

Той задращи отчаяно, измъкна се изпод трупа и падна по очи в процепа между издигнатата пътека и корпуса, а зяпналата му уста изведнъж се оказа натъпкана с мазна козина, която се загърчи, след като той инстинктивно захапа. Жалкото цвърчене на плъха секна на много висок тон, пълни сякаш с въздух мехури се спукаха гибелно и убийствено гадни течности изпълниха устата на Гъст.

Стомахът му се възмути с изумителен ефект, устата му изхвърли сдъвкания плъх на цял човешки бой дължина и той тупна на пътеката и остана да лежи на гръб с щръкнали нагоре крачета, а олигавеното с кръв езиче увисна настрани от устата му.

Хек Ърс междувременно беше затиснат от обезглавения първи помощник-капитан — който явно си искаше глава и смяташе, че всяка ще му свърши работа. Ето защо забрави за всякакви рискове от това, че държи фенера, и в крайно затрудненото си положение предпочете да го използва като оръжие, без да си дава сметка, че такова оръжие всъщност би било ефективно само в тила на противника му. В главата тоест, която я нямаше. Фенерът се пръсна, маслото пламна и подпали брадата на Ърс.

Ърс хвърли фенера настрани и той падна точно между краката на Бърдс Мотъл, която тъкмо в този момент се надигаше. Щом пламъците лумнаха към долните ѝ части, тя изрита фенера, залитна назад, хлъзна се и падна до мъртвия плъх, главата ѝ до главата му. Чу се силен пукот, очите на Бърдс се облещиха и тя се отпусна на дъските, изгубила свяст.

Кръвта беше изгасила тлеещата брада на Хек и той се вкопчи в ръката, която го стискаше за гушата, и започна да чупи пръстите един по един. Абли Дръдър нададе няколко анални изпъшквания, вероятно от болка. Най-сетне Хек Ърс успя да се измъкне, затисна помощник-капитана и го заудря с юмруци по гърба в безсилна ярост.

Гъст Хъб се надигна над тях. Ужасната му останала без уши глава се очерта на трепкащата светлина на пламъците, повърнатото бе оцапало брадичката му и се смесваше с кръвта, стичаща се по скулата му. Облещените му очи се впиха в Хек Ърс.

— Убий го! Убий го! Убий го!

— Опитвам се, тъпак проклет! — изрева Хек. — Дай ми меч! Нож! Каквото и да е, въжета ми дай, проклет да си!

Гъст Хъб заотстъпва назад по пътеката.

— А, не! Аз се махам — и изобщо няма да се връщам тук долу! Изобщо.

Хек изруга и се пресегна за ножа си. Успя да го извади и все още възседнал мятащото се тяло на Абли Дръдър, се изви и преряза сухожилието зад дясното коляно на помощник-капитана, после и зад лявото.

— Пробвай да вървиш сега! — изръмжа, а после се изкиска, изпълзя заднешком по пътеката, изскимтя, понеже пламъците го опариха, и скочи към Бърдс Мотъл.

— Събуди се, скъпа! Трябва да се махаме оттук — събуди се!

При третия силен шамар клепките ѝ трепнаха, после очите ѝ се отвориха и тя го зяпна неразбиращо.

Но Хек не можеше да губи време да ѝ обяснява и я задърпа да стане.

— Хайде, миличко. Някакъв демон има тук долу. Гъст вече драсна, кучият му син. Хайде, да се махаме.

Тя го погледна вяло.

— Корабът гори, Хек. Това не е добре.