Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

— Разбира се, че не е. Твърде далече сме от суша, та господин Броуч да налита на този екипаж. Очевидно би било крайно неразумно, защото кой тогава ще кара кораба? — Бочълайн навлече черните ръкавици и протегна ръце, та Емансипор да затегне кожените връзки на китките. — Изключително жален вик — промълви некромантът. — Всичко е предизвестено, разбира се.

— Ония пирони ли, господарю?

Магът кимна рязко.

— Изобщо не е за препоръчване да се освобождават духовете на мъртвите, да се измъкват от местата им на вечен покой.

— Утешително е някак да си мислиш, че има такива неща като места на вечен покой, господарю.

— О, извинявам се, господин Рийзи. Такива места не съществуват, дори и за мъртвите. Небрежно използвах клише. По-скоро местата им на вечен затвор.

— О.

— Естествено, духовете се радват на неочакваната свобода, тъй че лесно си представят безобразни поводи и възможности, повечето от които за жалост са фалшиви, не повече от заблуди. — Отиде до меча си и измъкна тъмното острие от ножницата. — Това прави определени смъртни толкова… полезни. Корбал Броуч добре разбира такива пакостливи духове.

— Защо тогава се приготвяте за бой, господарю?

Бочълайн го изгледа продължително, после се обърна към вратата.

— Имаме гости.

Емансипор подскочи.

— Няма нужда от паника, господин Рийзи. Покани ги да влязат.

— Да, сър.

Вдигна резето и се дръпна, щом капитан Сатер с първия помощник-капитан след нея влязоха. Жената беше пребледняла, но иначе лицето ѝ беше безизразно, докато Абли Дръдър изглеждаше все едно е дъвкал бодливи таралежи. Изпъна крив пръст към Емансипор и изсъска:

— Всичко е по твоя вина, Карък!

— Тихо! — сряза го капитан Сатер и сивите ѝ очи се впиха в Бочълайн. — Стига преструвки. Вие сте заклинател.

— По-скоро чародей — отвърна Бочълайн. — И не знам за никакви преструвки, капитане.

— Той е вонящ маг — почти изръмжа Абли Дръдър. — Сигурно е и по негова вина! Хвърлете ги за храна на денрабите, капитане, и ще стигнем до нос Безнадежден без неприятности… Кълна се в Бурните ездачи! — възкликна той, едва сега видял бойното снаряжение на Бочълайн, и заотстъпва заднешком към вратата; ръката му се стегна около дръжката на късия меч на колана му.

Капитан Сатер се обърна и го изгледа с гняв.

— Слез долу, Дръдър. Виж какво са намерили момчетата ни в трюма. Дъх на Гуглата, виж дали все още са живи. Върви! Вън!

Абли Дръдър оголи кривите си зъби срещу Бочълайн и драсна навън.

Сатер въздъхна разтреперано и отново се обърна към чародея.

— Какво тормози този кораб? Като че ли самият въздух се е стегнал от ужас — само заради един писък. Чуйте корпуса — сякаш всеки момент ще се пръснем. Обяснете това! И защо в името на Качулатия сте се облекли като за битка?

— Господин Рийзи — каза тихо Бочълайн, — налей ни вино.

— Не искам вино! — отсече Сатер.

Бочълайн я изгледа намръщено и каза:

— Налей ми вино, господин Рийзи.

Емансипор отиде до сандъка, в който господарят му държеше запасите си от прашни глинени делви, бутилки и колби. Докато се навеждаше, за да порови из колекцията за нещо по-безвредно, Бочълайн заговори отново:

— Паниката е обичайно бедствие, когато се събудят духове, капитан Сатер. Като полен във въздуха или семената на ужаса, които пускат корен във всеки незащитен смъртен ум. Призовавам ви да внимавате, за да не погълне ужасът разума ви.

— Значи онзи писък беше просто от безумен ужас?

Емансипор почти видя смътната усмивка, която трябваше да е придружила следващите думи на Бочълайн.

— Разбирам, че идеята за освободени духове не е достатъчна, за да ви притесни, капитане, и съм впечатлен. Явно имате богат списък от предишни преживявания, които са заздравили нервите ви. Всъщност съм облекчен от поведението ви, предвид обстоятелствата. Тъй или иначе, онзи писък възвести най-ужасната смърт на един от екипажа ви.

Зад Емансипор настъпи тишина, докато той вдигаше пред очите си бутилка от черно мехуресто стъкло и потръпна, като видя дебелия лъскав печат на череп на тялото и венец от стъклени кости около късото гърло. Припряно върна бутилката на мястото ѝ и посегна за друга.

— Духовете — заяви с хладен, мъртвешки тон капитан Сатер — рядко притежават способността да убият жива душа.

— Съвсем вярно, капитане. Има изключения, разбира се. Има го и проблема с Червения път, Накрай смеха и буйното му течение. Крайно мръсно стечение на събития, уви. За да съм по-сигурен какво се е разбудило долу, трябва да поговоря със спътника ми Корбал Броуч…

— Още един проклет чародей…

— Заклинател по-точно.

— И къде е той? Преди малко беше на палубата, но после изчезна — очаквах да заваря зловещия евнух тук с вас.

Емансипор намери друга бутилка без плашещи печати по мътно зеленото стъкло. Задържа я на светлината на фенера и не видя нищо нередно да плува в тъмната течност вътре. Доволен, взе бокал, издърпа запушалката и наля на господаря си пълна доза. После много предпазливо подуши.

„Да, това си е чисто вино.“ Изправи се успокоен и го поднесе в лявата, облечена в метал ръка на Бочълайн, докато чародеят казваше небрежно: