Работилницата на дявола

— Тук. Аутопсията е насрочена за двайсет и един часа тази вечер. Дотогава трябва да ми представите необходимите документи. Изпратете ми ги по факса и ще ви дам тялото. Инак ще извършим процедурата, както е предвидено по график.

Полковник Читик кимна, излезе от моргата и се качи в микробуса без странични стъкла, паркиран зад ъгъла на сградата. Лейтенант Нино Десилва изпитателно се вторачи в него.

— Искат документ от Службата за епидемиологично разузнаване, инак няма да дадат трупа.

— Тогава да вземем документ — каза Десилва.

— Трябва да минем по каналния ред. От Центъра за контрол и превенция на заболяванията също ще поискат тялото. Ще видят пораженията в мозъка и гъбестия енцефалит. Ще направят още изследвания, ще вземат гръбначномозъчна течност и накрая ще открият „Бледия кон“. Ще предадат случая на ФБР, които ще уведомят Конгреса, и с нас е свършено. — Читик млъкна и потърка чело. — Тази история не бива да се разчува. Аутопсията ще започне в девет. Трябва да я предотвратим.

— Отдавна не съм идвал тук — каза Уендъл на Стейси и Крис и удари спирачки.

Намираха се пред голям старомоден ресторант, построен в архитектурния стил на петдесетте години. Огромните прозорци гледаха към Колорадо Булевард в Пасадина. Госпожа и господин Кънингам се бяха прибрали вкъщи. Стейси слезе, наведе се през стъклото на колата и намигна на доктора, който остана зад волана.

— Сигурна ли си, че всичко е наред? — попита той. — Мога да се мотая наоколо.

— По-добре отиди да присъстваш на аутопсията в Санта Моника. Направиха ни голяма услуга, като я насрочиха за неделя вечерта. — Тя погледна часовника си. Беше осем и петнайсет. — После ще взема такси, ще оставя Крис и ще се срещнем у нас към единайсет.

Уендъл се поколеба, но Стейси му направи знак да тръгва. Искаше да разговаря с Крис Кънингам и смяташе, че ще научи повече от него, ако бъдат сами.

Уендъл й изпрати въздушна целувка и потегли. Стейси и Крис влязоха в ресторанта и седнаха на маса до един от прозорците, откъдето се виждаше паркингът.

— Господи, това място е много официално — каза Крис. — Хайде да отидем в някой бар.

— Поръчай си каквото искаш — каза Стейси, без да обръща внимание на думите му. Сервитьорката им даде менюто и се отдалечи. — Ти и Майк свършихте добра работа в двора. Аз черпя.

— Защо си направи труда да ме издириш? — Сините му очи изпитателно се вторачиха в нея. Той явно бе изгубил вярата си в човешките същества. — Ще ми кажеш ли за какво всъщност става въпрос?

— Имаш право. Наистина изминах дълъг път, за да те намеря — призна Стейси, бръкна в чантата си и извади проявените снимки, които бе направила край Ванишинг Лейк. — Познаваш ли този човек?

И посочи снимката на Фанън Кинкейд, направена след като той бе застрелял двамата войници на бейзболното игрище.

— Повечето от хората му имаха инициалите ПТВА, татуирани на ръцете — добави тя.

Крис дълго гледа снимката, пресмятайки риска, преди да отговори. Това беше същият човек, когото бе видял да застрелва двама войници. Когато Стейси спомена за татуировките, той изведнъж се сети кой е този мъж.

Бе чувал разни истории за него около огъня в биваците за скитници.

— ПТВА означава Пътници по товарните влакове на Америка — каза той. — Мисля, че името му е Фанън Кинкейд. Предвожда някаква църква, проповядваща превъзходство на бялата раса. Пътува по товарните влакове, за да се крие от властите. Убивал е скитници само защото са били в един и същи влак. Казват така: ако видиш смахнат фанатик със сребристобели коси, плюй си на петите и бягай.

— Страхотно. Декстър Демил е с него. Един Господ знае какво може да означава това.

— Кой е Декстър Демил?

— Той е единствената причина да тръгна да те търся. Трябва да отидеш в болница. Аз ще уредя този въпрос, но трябва незабавно да те прегледат.

— Защо?

— Майк Холивуд не е умрял от прекършване на ларинкса.

— Кой казва, че ларинксът му е бил прекършен?

— Ти, Казал си го на Роско Мос в Бадуотър.

— Господи, ти си ходила навсякъде!

— Роско Мос е изпратил тялото на Майк на някакво място, наречено Гъвърнмънт Кемп, и там са го прегледали. Лекарят казал, че на гърлото на Майк му няма нищо. Не това го е убило.

Крис се поколеба, сетне въздъхна.

— Мислех, че съм го убил аз.

— Не си ти, а нещо друго.

Сервитьорката се приближи до тях и те си поръчаха хамбургери и ванилови шейкове. Крис отново погледна Стейси.

— Това все още не обяснява защо искаш да отида в болница.

Тя се вторачи в него и реши, че най-добрият начин да го накара да й помогне е като бъде откровена с него. Въпреки алкохолизма си, той все пак бе завършил колеж и бе награден със Сребърна звезда за храброст. Стейси се надяваше, че истината ще го мотивира.