Работилницата на дявола

— Мисля, че Майк е умрял, защото е бил заразен с нов вид биологично оръжие, разработено от Декстър Демил — отговори тя и му разказа за програмата във Форт Детрик, за адмирал Зол, за работата на Декстър Демил в затвора на Ванишинг Лейк и за заболяването, причинено от приона. — Демил създава протеини убийци, които атакуват мозъчния център, контролиращ настроенията. Прионът предизвиква гняв и унищожава средния мозък, който контролира преглъщането и другите рефлекси. Във финалния стадий има пристъпи на насилие.

— Точно това се случи с Майк — тихо каза Крис.

— Заразата е била пренесена от комари. Мисля, че Майк е бил ухапан от комар, изпуснат от лабораторията в затвора край Ванишинг Лейк. Има вероятност и ти да си ухапан.

— Но не трябваше ли вече да проявявам симптомите? Майк почина преди два дни.

— Може би в организма ти има антитела, които забавят процеса. Вероятно имаш някаква имунна защита или си станал само преносител, без самият ти да показваш симптоми. Ако е така, кръвта ти може да е безценна, за да ни помогне да разработим защитни тела.

Сервитьорката донесе хамбургерите и ваниловите шейкове и се отдалечи. През тези няколко секунди Крис сякаш леко се промени. Той изправи рамене, вдигна брадичка и в сините му очи блесна гняв.

— Дъщеря ми Кениди почина от нещо, с което се заразих по време на войната в Персийския залив. Аз бях преносителят. Не се разболях, но Кениди се роди с множество… — Той млъкна и пое дълбоко дъх. — Тумори. Стотици. Растяха в нея и накрая я убиха.

— Съжалявам — тихо каза Стейси. Крис кимна и се унесе в спомени.

Докато го чакаше да се овладее, тя изведнъж се сети за нещо, което Макс й бе казал за странния синдром на ветераните от войната в Персийския залив.

— В Хънтсвил, Тексас — бавно започна Стейси, — е избухнала епидемия от нещо, което приличало на синдрома от Персийския залив. Заразили са се над двайсет души. И там имало затвор като във Ванишинг Лейк и тайни научноизследователски лаборатории, финансирани от университета „Сам Хюстън“. Според статиите във вестниците, които прочетох, медицинският персонал на затвора внезапно е бил преместен и за една нощ заменен от лекари от университета „Сам Хюстън“. Новите учени били бивши военни. Там явно са извършвали свръх секретни експерименти. Всичко това щеше да бъде потулено, ако неколцина от цивилните служители на затвора не проявили същите симптоми като на затворниците и не се наложило да бъдат закарани в местни болници. Няколко от цивилните починали. Болестта приличала на синдрома от Персийския залив — болки в мускулите, повръщане, общо физическо неразположение и умора. Някои имали ужасни обриви и рани по телата. Странното е, че това се е случило през 1985-а, цели шест години преди войната в Персийския залив.

— Но как е станало?

— През 1985 година Саддам Хюсеин беше съюзник на Съединените щати. Ирак водеше война с Иран, а Иран държеше американски заложници. В Ирак е имало бивши американски военни, действащи като „съветници“. Вероятно Щатите са доставяли химически оръжия на Саддам Хюсеин, за да ги използва срещу иранците. Пентагонът започна да бомбардира иракските складове за биологични оръжия шест години по-късно, в края на войната в Персийския залив, а после се правеха, че не знаят нищо за синдрома.

Крис се замисли върху това. Бе изял само една хапка от хамбургера си и сега го остави и бутна чинията си настрана.

— Хайде да увием храната за вкъщи. Не съм гладен — каза Крис. Изпитваше непреодолимо желание да пийне алкохол, за да успокои нервите си.

Стейси направи знак на сервитьорката, която занесе хамбургерите в кухнята, за да ги опаковат.

— А коя си ти? Явно не си провинциалистка, която сервира хамбургери в планински ресторант. Да не си правителствен шпионин или нещо подобно?

— Не — усмихна се Стейси. — Аз съм почти доктор по микробиология. Бях на косъм от защитата на доктората си.

— И не защити?

— Това е дълга история.

Крис не настоя да знае повече и млъкна. Погледът му беше унесен, сякаш се бе пренесъл някъде далеч. Стейси изведнъж си спомни за доктор Мартин Дък във Форт Детрик и за аутопсията, която той правеше на шимпанзето — шимпанзето с гроздове от тумори в кръвоносните съдове. „Изследваме пиридостигмин бромида, съдържащ се в препарат против насекоми, който използвахме по време на войната в Персийския залив. Мисля, че по погрешка се забърка неприятен коктейл от химични съединения… Прилича на състоянието на някои от децата на ветераните от Персийския залив“ — бе казал той.

Сервитьорката се върна и сложи на масата опакованите хамбургери. Стейси плати сметката и двамата с Крис станаха.

— Да вървим — каза тя. — Имаме много работа.

Уендъл Кини пристигна в моргата в Санта Моника малко след девет вечерта.