Работилницата на дявола

Вниманието му отново бе привлечено от Фанън, който сега говореше за смъртта. От думите му ставаше ясно, че не очаква да оцелее във войната си срещу правителството на Съединените щати. Той твърдеше, че само ще нанесе първия удар и после ще загине. Други трябвало да вземат меча му и да маршируват към победата.

— Боб Матюс го е казал, преди да умре — продължи Фанън.

Напоследък Декстър слушаше много за Боб Матюс, мъченика бял сепаратист, убит от агентите на ФБР.

— Не забравяйте думите му — заповяда Фанън. — „Единственото, което знам, че не умира, е славата в мечтите на мъртвия.“

Всички седяха и мълчаха в тракащия по релсите товарен вагон и мислеха за собствената си смърт и слава като мъченици за Каузата. Всички освен Декстър, чиято единствена мисъл беше как да избяга. Но близостта на Рандъл Рейдър правеше това все по-невъзможно.

20. Аутопсията

Беше се стъмнило, а Бъди още чакаше Гари Айвърсън в ярко осветената чакалня на моргата. Той погледна през прозореца. В здрача едва се виждаха вълните по осветената от луната плажна ивица на юг от кея на Санта Моника. Още го преследваха параноични мисли, досущ бежанци, влачещи се подир претърпяла поражение армия. Бъди се опитваше да се пребори с желанието си да излезе и да извади запаса си от кокаин, скрит в резервната гума на поршето му. Но знаеше, че това ще бъде грешка. Кокаинът само щеше да предизвика още по-силна депресия, която понякога помрачаваше съзнанието му за няколко дни.

Бъди се замисли по-сериозно за лечение.

Само от време на време се сещаше за мъртвия си син, който лежеше в някоя от хладилните камери на ярко осветената морга.

Вратите на асансьора се отвориха и оттам излезе Гари Айвърсън. Кръвясалите му очи бързо мигаха. Не се беше бръснал от два дни и се бе издокарал в стил гръндж. Той тръгна към Бъди, като видимо влачеше крака.

— Не приличаш на лекар, а на шибан призрак — скара му се Бъди.

— Живеем в деветдесетте години, човече — въздъхна Гари. — Не съм добре и ти не си добре, но всичко е наред. Какво става?

— Тези типове тук казват, че съдебният лекар на окръга ще прави аутопсията. Сложили са тялото на Майк в изолатор, каквото и да означава това, по дяволите. Защо? Искам незабавно да ми го дадат!

— Господи, главата ми се пръска от болка! — изстена Гари и потърка очи.

— Боли те, защото онази курва Джинджър те е накарала да си инжектираш някой боклук. А Хайди се закле, че Джинджър се е отказала. Някой ден ще те затрие с нейните долнопробни наркотици.

— Джинджър е курва? — стъписа се Гари. — Тя е едно от момичетата на Хайди? Нали ми каза, че била актриса.

— Курва, актриса — все едно. Слушай, Гари, трябва да спреш аутопсията. Тук нещо не е наред.

— Джинджър е шибана курва? — повтори Гари. — А аз през цялото време мислех, че й е приятно да се чука с мен.

— На кого му пука? На курвите им се плаща не за да дойдат, а за да си тръгнат. А сега, моля те, разбери защо Майк е в изолатор. Там пускат само лекари.

В зала В за аутопсии на втория етаж на моргата се водеше ожесточен спор между съдебния лекар и полковник Лорънс Читик, който току-що бе долетял от Форт Детрик.

— Извинете — каза Айвърсън, приближавайки се към тях. — Идвам да уредя транспортирането на тялото на Майкъл Бразил в погребалния дом „Синайска планина“.

Не му обърнаха никакво внимание, а може би не го и чуха, защото гласът му беше тих и дрезгав. Полковник Читик се караше на висок глас с доктор Ърнест Уелш, съдебен лекар на Санта Моника. Той беше висок мъж с коси като лавров венец.

— Вие, изглежда, не разбирате. Не ме интересува кой във Форт Детрик ви е упълномощил — каза доктор Уелш.

Аз се подчинявам на градските власти. Тялото няма да бъде изкарано оттук преди да е изтекъл предвиденият от закона срок.

— Аз съм доктор Айвърсън, домашният лекар на семейство Бразил — повтори Гари, този път по-силно.

Уелш и Читик се обърнаха.

Скъсаните на коленете джинси, размъкнатите черни дрехи и умореният вид противоречаха на думите му.

— Съжалявам, но не съм спал четирийсет и осем часа — оправда се той, като забеляза недоумението им. — Бях на туристическа обиколка. Дойдох веднага щом можах. Бих искал да уредя нещата и тялото на Майкъл Бразил да бъде пренесено в „Синайска планина“…

— Няма да бъде пренесено никъде. Ще го закараме със самолет във Форт Детрик — прекъсна го полковникът.

— Кой сте вие? — попита Гари Айвърсън.

— Аз съм полковник Читик от СЕР към Центъра за контрол и превенция на заболяванията.

— СЕР?

— Служба за епидемиологично разузнаване.

— Единственият начин да го направите е като ми представите съответните документи — обърна се доктор Уелш към полковник Читик. — Трябва ми писмено искане, в което са посочени причините на Службата за епидемиологично разузнаване този труп да бъде транспортиран във Форт Детрик. Не мога да ви го дам без тези документи. Семейството му ще ми скъса задника от съдебни дела. Нали така, доктор Айвърсън?

— Абсолютно — убедено отговори Гари.

— Къде държите тялото? — попита Читик.