Работилницата на дявола

Забърза към асансьора и се качи на третия етаж. Озова се в чакалня с прозорци, които гледаха към океана. Не бе идвал тук и се огледа, за да види някой, който да му каже къде да се преоблече. Доктор Уелш го бе поканил да присъства на аутопсията. Кини видя загорял от слънцето чернокос мъж, облечен в костюм на Армани и фланелка, който се бе вторачил в океана. Когато Уендъл мина покрай него, мъжът не се обърна.

След десет минути Кини си сложи престилка и надяна хирургични ръкавици. Лаборантката го заведе в зала В за аутопсии на втория етаж. Той бързо влезе и видя, че аутопсията вече е започнала. Извършваше я доктор Уелш, който тъкмо разрязваше гръдната кост с електрически трион „Страйкър“.

В помещението имаше още един човек. Той и доктор Уелш си бяха сложили обикновени очила и маски вместо високоефективните филтърни маски, каквито бе препоръчал Уендъл.

— Трябва да има максимална стерилност — каза той.

— Как си, Кини? — попита Уелш. — Ела при нас. Не се тревожи. Ще действаме бавно и изключително предпазливо.

Доктор Уелш бръкна в гърдите, за да извади сърцето, и започна да прерязва аортата.

Когато аутопсията започна, Нино Десилва бе стигнал до третия етаж. Беше неделя вечер — обикновено неработно време в моргата. През почивните дни се извършваха само спешни аутопсии. Биологичният риск представляваше такъв спешен случай, но малцина служители бяха дежурни. Нино Десилва бе разделил четиричленния екип. Люк Питърсън беше с него, а Калвин Уотс и Томи Спаркс вече бяха влезли в залата за аутопсии. В коридора нямаше никого, затова Нино Десилва бързо изскочи от стълбището и лесно преодоля съпротивата на единствената медицинска сестра в стаята за персонала. Тя изгуби съзнание и той завърза устата, ръцете и краката й, после двамата с Питърсън слязоха на втория етаж.

Сержант Уотс бе намерил количка и пред зала В командосите спряха, сложиха си високоефективни филтрови маски за пречистване на въздуха и извадиха от раниците си картечни пистолети.

Нино Десилва отвори вратата с ритник.

— Какво става, по дяволите? — извика доктор Уелш.

— Сложете тялото в този чувал! — заповяда Нино. Доктор Уелш се втрещи.

— Тук правим аутопсия. Какви ги вършите? Този човек е мъртъв.

Уендъл Кини обаче знаеше точно какво търсят командосите.

Нино Десилва се приближи до доктор Уелш и го удари в устата с приклада на картечния си пистолет. Докторът падна като отсечено дърво. Маската му се обагри в кръв.

Неизвестно поради каква причина на Гари Айвърсън му хрумна да изтръгне оръжието на мъжа, намиращ се най-близо до него. Никога през живота си не бе участвал в схватки и сражения и беше последният човек, който би могъл да стане герой, но въоръженият мъж пред него не му обръщаше внимание, а картечният пистолет висеше на дясното му рамо…

Без да знае защо и дори без да пресметне риска, Гари посегна към оръжието. Командосът усети движението зад гърба си, светкавично се обърна, сграбчи Айвърсън за ръката и го блъсна към масата за аутопсии и разрязаното тяло на Майкъл Бразил. Гари вдигна ръце, за да се предпази от удара, но едно от ребрата на Майк мина през гумената ръкавица на дясната му ръка и го поряза. Айвърсън изкрещя от болка. Към него се насочиха четири картечни пистолета. Той беше на секунди от смъртта.

— Съжалявам… Съжалявам… моля ви — захленчи Гари. — Не ме убивайте.

— Сложете трупа в чувала! — извика Нино.

Командосите взеха сърцето на Майк, което вече беше сложено в контейнер, надянаха дебели гумени ръкавици, напъхаха тялото в стерилния чувал с цип, който бяха донесли, и го хвърлиха на количката.

Нино Десилва изтръгна телефона от стената и се обърна към хората си.

— Един от нас ще пази пет минути пред тази врата. И ако някой си покаже навън главата, ще му я пръсне.

Гари стоеше и гледаше раната на ръката си, от която течеше кръв. Доктор Уелш беше в съзнание, но устата му още кървеше. Тримата гледаха часовника на стената и мълчаха.

Минаха три минути и търпението на доктор Уелш започна да се изчерпва. Той стана от пода и излезе от залата за аутопсии. Един по един и останалите се изнизаха след него. Уендъл Кини остана последен. Огледа се, видя, че скалпелът на доктор Уелш е на пода, взе го, внимателно го пусна в един найлонов плик и го запечата. Пъхна го в джоба си и излезе.

В коридора имаше само една медицинска сестра — беше завързана за един стол. Доктор Уелш сряза пластмасовите белезници и я освободи, после се обади в полицията.

Гари Айвърсън отиде при Бъди Бразил.

— Свърши ли? — попита Бъди. — Майк ще изглежда ли добре? Защото искам хубава церемония. Равинът каза, че тялото трябва да бъде погребано до двайсет и четири часа.

— Да се махаме оттук, по дяволите! — изсъска Гари и се качи в асансьора.

— Разбраха ли какво го е убило? Знаят ли защо е умрял?

— Да се махаме! — повтори Гари, дръпна го в асансьора и натисна копчето за партера.

Бъди видя кръвта, която капеше от дланта на Айвърсън и се стичаше по пръстите му, и попита:

— Какво ти е на ръката, по дяволите?

21. Не предавай миещия мечок