Работилницата на дявола

— Крис Кънингам? Навремето имаше едно момче, полузащитник в отбора на университета в Лос Анджелис. Наричаха го Лъки, защото винаги вкарваше гол в последната минута. Голям играч беше. Ако сте от Лос Анджелис, сигурно сте чували за него.

Бъди съвсем не подозираше, че мършавият гологлав мъж с нездрав вид е същият човек.

— Чувал съм — отговори Крис.

— Господин Бразил, дойдохме да ви зададем няколко въпроса за сина ви — каза Стейси.

Красивата блондинка водеше разговора. Бъди изпита желание да се чука с нея, но от пет години не бе правил секс с непрофесионалистки. Сега, след като Хайди Флайш не работеше и отново беше в ареста, той прибягваше до услугите на няколко от проститутките от стария й публичен дом, които продължаваха да се подвизават в Холивуд. Бъди предпочиташе курвите, защото се страхуваше, че другите жени ще му откажат. Проститутките никога не отказваха. И ако мъжът свършеше преждевременно или не можеше да го вдигне поради употреба на наркотици, не казваха нищо. Курвите винаги те караха да се чувстваш надарен и велик. Бъди гледаше младата жена и я желаеше, но знаеше, че само ще позира и ще се перчи и няма да събере смелост да й предложи секс.

— Първо, може би ще ми кажете откъде взехте този пръстен — каза той.

— Взех го от Майк, когато той почина — отговори кльощавият.

Бразил се приближи до него и видя, че Крис Кънингам е изумително висок, най-малко метър и деветдесет. Дори с изработените по поръчка ботуши Бъди беше по-нисък от него.

— Елате — каза той и ги заведе в кабинета си, където бяха всичките му трофеи от шоу бизнеса и снимките му с различни известни личности, сред които с трима американски президенти.

— Малко съм уморен, затова нека да бъдем по-кратки — добави Бъди и зае героична поза до барчето.

— Господин Бразил… — започна красивата блондинка.

— Бъди — поправи я той.

Тя го възнагради с усмивка и продължи:

— Господин Кънингам е бил със сина ви няколко седмици преди смъртта му…

— Къде? Чух, че Майкъл скита из Тексас и пътува по товарните влакове, за Бога. Защо го е правил?

— Той търсеше себе си — отговори високият слаб мъж. Бъди му направи знак да седне на дивана и се настани на високото столче до бара, за да изглежда по-висок. Видя, че на обръснатата глава на мъжа има голяма рана.

— Да пътува по товарните влакове — повтори Бъди. — Защо?

— Аз пътувах с него. В Тексас. Дълго разговаряхме за онова, което той искаше. Да ви кажа истината, господин Бразил, Майк беше самотен и объркан и мислеше, че никой не го обича. Той търсеше баща и аз му казах, че трябва да ви даде втори шанс. Взех пръстена, след като той почина.

— Искаш да кажеш, че си го откраднал — сопна се Бъди, раздразнен, че непознатият твърди за някакво несъществуващо приятелство с Майк.

— Не, господине — възрази Крис. — Преди малко ви го върнах и ако не го бях задържал, щеше да го открадне един от спирачите на влаковете.

„Майк е бил самотен. Мислел е, че никой не го обича… Какъвто бащата, такъв и синът“ — помисли Бъди и се обърна към русокосата.

— Какво искате да знаете?

— Евреин ли беше синът ви?

Отначало Бъди се озадачи, после се учуди. Накрая лицето му стана безизразно.

— Какво ви интересува, по дяволите? — бавно каза той и мигновено съжали за думите си, защото излизаше така, сякаш крие нещо. Вече му беше трудно да играе ролята на непукист, която бе усъвършенствал през годините.

— Предполагам, че лекарите в моргата са ви обяснили необичайните обстоятелства около смъртта на сина ви — каза Уендъл. — И подозренията си защо някой е откраднал тялото му.

Бъди кимна. Доктор Уелш му бе казал за опасенията им, че Майкъл е бил заразен от някаква рядка болест, изпусната от лабораториите, разработващи биологични оръжия, и някой, може би дори някое чуждо правителство, е откраднал тялото му, за да вземе проба от него. Бяха го предупредили, че това е строго секретна информация и че не искат да се разчуе по новините.

— Мисля, че биологичното оръжие, с което е бил заразен, е предназначено да поразява само хора от еврейски произход — каза Стейси. — Засега почти във всеки случай, който сме потвърдили, жертвата е евреин. Трой Лий Уилямс, който почина при незаконен експеримент с оръжието, е бил осиновен. Истинските му родители са евреи. Доктор Сандърс, приятелят ви доктор Айвърсън и пилотът, който разби хеликоптера си във Ванишинг Лейк — всички са били евреи. Само Силвестър Суифт, афроамериканец, не е бил евреин. Това все още ме озадачава. Дълго размишлявах върху факта, че става дума за биологично оръжие с протеини. Прочетох много неща по този въпрос и Уендъл и аз смятаме, че е възможно протеинът да е насочен генетично към определен етнос в човешкия геном.

— Какво?