Работилницата на дявола

26. Завръщане във Ванишинг Лейк

— Добре че мога да тегля кредит — измърмори Бъди Бразил, докато преглеждаше пощата си, сетне блъсна настрана купчината и погледна през прозореца на самолета си „Гълфстрийм III“.

Току-що бяха излетели от летище Ван Найс и вляво се виждаше планината Сан Гейбриъл. Както обикновено, въздухът беше мръсен — нещо характерно за Лос Анджелис — и отвисоко всичко изглеждаше миниатюрно. Бъди отмести поглед от прозореца. Високият мъж с обръснатата глава и с името на футболния полузащитник седеше на плюшеното канапе и гледаше скъпите контролни уреди на седалките, сякаш беше бедняк, опитващ се да уцели правилната вилица в ресторант с пет звезди. Бъди обожаваше великолепния си самолет. Дървените части бяха лакирани и блестяха. В пътническия салон имаше три видеоекрана, барче, кухня и прелестна униформена стюардеса — казваше се Кармен Делука и бе една от бившите проститутки на Хайди. Миналия май Кармен бе арестувана три пъти за проституция и бе решила да се откаже от този занаят. Бъди й бе дал работа на новия си „Гълфстрийм III“, който бе боядисан в черно и на опашката имаше надпис „БУНТАР“.

Бъди стана. В същия миг Стейси Ричардсън излезе от тоалетната и седна на канапето до Крис Кънингам. Дори с каубойските си ботуши Бъди стоеше в самолета, без да навежда глава. Но Крис Кънингам беше твърде висок, за да извърши този подвиг. И това дразнеше Бразил.

— Искам да ти покажа нещо — каза Бъди, извади от джоба си позлатен ключ, отключи шкафа и измъкна колт „Питон“, после завъртя револвера на пръста си като стрелец в евтин уестърн.

— Само по-полека — каза Крис. — Зареден ли е?

— Естествено — отговори Бъди, като продължи да размахва револвера и се прицелваше на разни места в пътническия салон.

— Извади патроните, моля те.

Крис гледаше револвера като човек, който много пъти е заставал пред дулата на оръжия.

— Не се тревожи, Крис. Знам какво правя.

Бъди се намираше на позната територия. Той често размахваше оръжия, за да уплаши някого и да утвърди мъжката си себичност.

— Ако знаеше какво правиш, Бъди, нямаше да размахваш така заредено оръжие — настоя Крис и стомахът му се сви от познато чувство.

— Разбирам защо си малко нервен — рече Бъди и безгрижно насочи револвера към него, — но аз имам разрешително. Специалист съм. Нищо не те застрашава.

И освободи предпазителя.

Крис скочи от канапето, сграбчи китката му, изви я наляво и махна пръста му от спусъка. В същото време се завъртя, хвана протегнатата му дясна ръка, изви я и взе колта. Това беше хватка, която бе научил в специалните сили. Навремето я правеше толкова бързо, че никой не виждаше какво става. Сега, когато рефлексите му бяха забавени, движенията му му се сториха непохватни и опасни. Ако Бъди беше майстор и наистина знаеше какво прави, Крис щеше да е мъртъв. Той махна оптическия мерник, отвори барабана и изсипа в шепата си шестте патрона.

— Мощни патрони — тихо каза Крис. — На какъв лов ходиш с тях? За носорози?

Пусна патроните в джоба си и върна празния револвер на Бъди. Краката му трепереха. Изуми се, че е станал толкова бавен. „Какво правя? — запита се той. — Мястото ми не е тук. Ще предизвикам смъртта на всички ни.“

— Мили Боже, как го направи? За секунда ми отне проклетия револвер.

Бъди се възхищаваше на всеки мъжествен подвиг, който не можеше да възпроизведе. И докато Крис се проклинаше за лошото изпълнение, Бъди го класира няколко места по-нагоре в скалата си за мъжественост.

— Крис е бил рейнджър в Делта Форс. Награден е със Сребърна звезда за храброст — каза Стейси.

Бъди я погледна.

— Не е трудно за вярване. Не бях виждал човек да се движи толкова бързо. Сега ще ви покажа нещо друго.

Бъди отново се приближи до шкафа и извади още едно заредено оръжие — този път изработен по поръчка пистолет „Берета“ — и внимателно го подаде на Крис.

Стейси си помисли, че двамата приличат на хлапета, които се перчат с играчките си.

— Знаеш ли какво е това? — попита Бъди.

— Берета модел 93К, девет милиметра, пълнител за двайсет патрона, селектор за единична и автоматична стрелба. Имаш ли патрони за него?

— Разбира се — ухили се Бъди. — Страхотен си по оръжията.

Той протегна ръка и извади ръчно изработени ръкохватка и приклад, които, прикрепени към оръжието, го превръщаха в картечен пистолет.

Крис започна да получава киселини. Изпитваше отчаяно желание да пийне. „Висшата сила — помисли той. — Служи на отмъщението. Търси правосъдие за онова, което направиха на Кениди.“

Бъди извади снайперова пушка „Хеклер и Кох“ с телескопичен мерник „Цайс“ и пълнител за двайсет и два патрона и я даде на Крис, който извади пълнителя.

— Никой ли не ти е казвал да не държиш заредени оръжията си, Бъди?

— Искам винаги да съм готов.

— Самолетът може да попадне във въздушна яма или на силно въздушно течение и някое от тях да гръмне. Остави ги незаредени.

Ръцете на Крис видимо трепереха. Искаше му се да не беше тръгвал.

Бъди изпълни нареждането му. Крис бе поел командването.