Работилницата на дявола

Крис протегна ръка, сграбчи го за колана и го дръпна под водата. Бе обучаван в екип за подводно унищожение и навремето притежаваше отлични умения за оцеляване при тези условия. Опита се да възседне мъжа, но онзи стъпи на дъното и се изтласка, като го повлече със себе си. Когато се показаха над повърхността, мъжът удари Крис по лицето с пистолета в дясната си ръка. Крис залитна, но успя да избие оръжието от пръстите на мъжа, после увисна на него, за да не падне. Пистолетът се заклещи между двамата. Сбиха се в дълбоката метър и двайсет вода. Другите скитници се втурнаха да помогнат на другаря си.

Пистолетът се плъзгаше между телата им. Крис спусна ръка и като по чудо го хвана, обърна се и стреля два пъти по атакуващите мъже, сетне удари нападателя си с дръжката на пистолета, сграбчи зашеметения скитник и го натисна под водата. Жертвата му започна да се дави. Крис чуваше гласовете на скитниците, но не разбираше думите. Повлече мъжа все по-навътре в езерото — вече действаше само инстинктивно. Скитникът се съвзе, започна ожесточено да се съпротивлява и надигна глава да поеме въздух. После извика:

— Помощ! Помогнете ми!

Крис отново натисна главата му под водата. Докато служеше в екипа за подводно унищожение, веднъж бе издържал без въздух три минути и половина. Но тогава беше в страхотна форма, а сега представляваше физическа развалина… Усети, че жертвата му се мята в предсмъртни гърчове. Но и той не издържаше повече. Белите му дробове щяха да се пръснат. Той се показа за миг над повърхността, пое въздух и чу вик:

— Той е хванал Клив!

Крис отново се гмурна и натисна главата на Клив надолу. След малко скитникът престана да мърда. Крис го искаше жив, но се страхуваше, че ако се покаже над повърхността, ще стане лесна мишена за хората в лодката. После чу, че моторът запали. Крис беше на метър и половина под водата. Моторът на лодката избръмча приглушено над него и се отдалечи. Крис измъкна изпадналия в безсъзнание Клив и го помъкна към брега.

Едва успя да го издърпа на пясъка. Опита се да го преметне на рамо, но нямаше сили, затова го пусна да падне по гръб.

Клив си бе глътнал езика. Крис го извади и претърколи скитника по корем, за да изкара водата от него. От устата на Клив не излезе нищо. Крис отново го обърна по гръб и започна да му прави изкуствено дишане. Сърцето на Клив удари веднъж и спря. Крис го удари с юмрук по гърдите, опитвайки се да накара сърцето му отново да бие, и измърмори:

— По дяволите!

Прави му изкуствено дишане още пет минути, макар че това изглеждаше безполезно. После неочаквано мъжът въздъхна дълбоко. Окуражен, Крис продължи още десет минути да вдъхва въздух в белите му дробове. Клив не отваряше очи.

— Не умирай, кучи сине! — прошепна Крис. — Трябваш ми жив.

Скитникът не помръдваше. И изведнъж Крис осъзна, че е чул свистенето на собствения си дъх, който излиза обратно от устата на Клив. Скитникът беше мъртъв. Изтощен, Крис се облегна на едно дърво и се опита да успокои дишането си. Знаеше, че е извадил невероятен късмет да остане жив.

28. Калният демон

Фанън Кинкейд чу, че Клив Робъртсън крещи, и го видя да се мята във водата. После от тинестото дъно се надигна някакво кално същество — тъкмо то бе нападнало последователя на Преподобния.

Фанън извади деветмилиметровия си пистолет и се прицели в боричкащите се тела, но не можа да различи кой кой е, затова не стреля.

— Нещо сграбчи Клив — извика някой.

В същия миг Фанън ясно видя гологлавия кален мъж. Устата му беше отворена в безмълвен писък. Приличаше на демон от ада. По лицето му се стичаше кръв. Изражението му беше измъчено. Кинкейд натисна спусъка, но пистолетът засече. Гологлавият стреля два пъти към тях и Фанън изпадна в паника, че Демил може да бъде ранен.

— Заведете доктора в лодката! — извика Кинкейд на хората си.

Декстър Демил тромаво газеше в плитките води и когато чу изстрелите, изкрещя. Един от скитниците хвана мършавия учен за ръката и го повлече към частта от пристана, останала невредима след пожара — бетонната подпора я бе предпазила от експлозията. Там бе завързана петметрова метална лодка. Фанън бутна Декстър в нея и скочи вътре заедно с тримата оцелели членове на Християнския хор, които бе взел със себе си за акцията.

— Тръгвай — извика Кинкейд, решил да остави Клив на калния демон, който се бе надигнал от дълбините на езерото и го бе сграбчил.

— Не можем да го оставим! — извика Рандъл Рейдър. Калният демон и Клив бяха изчезнали под водата.

— Той е в Божиите ръце. Тръгвай! — заповяда Фанън на Робърт Вейл, който седеше на кърмата.

Робърт Вейл беше човекът, който бе удрял мотора с чук. Освен мускулестото, жилаво тяло и сплетените коси, най-отличителните му черти бяха двете татуировки на лицето — „Шибай се“ на дясната страна на челото и „Яж лайна“ на лявата. Робърт Вейл дръпна въжето на стартера и моторът запали. Той хвана ръчката и насочи лодката към мястото, където се бяха боричкали Клив и окървавеният гологлав призрак.

— Раса и вяра! — извика Фанън.