Работилницата на дявола

— Какво ще правим сега? — разтревожено попита тя. Крис не отговори, затова Бъди реши да изкаже мнението си.

— Мисля, че трябва да отидем при властите. Нека властите да се оправят с тази история.

— Ами ако и властите са замесени? Тази работа трябва да е подкрепяна от Пентагона, ЦРУ и много други хора и те искат да потулят всичко. Ние не можем да докажем нищо. Трябват ни доказателства — каза Стейси, сетне погледна Крис. — Какво мислиш?

— За алкохол. Само за това мисля — отговори той и след дълго мълчание добави: — Хайде да сменим спуканата гума, да се върнем при езерото и да намерим лодката им. Може да са забравили нещо.

30. Най-изтърканото клише ВЪВ ФИЛМИТЕ

Бъди не искаше да отива при езерото, а да се прибере вкъщи. Кашата, в която се бе забъркал, съвсем не приличаше на престрелките по хълмовете на Малибу. Там той обличаше чисто нови камуфлажни дрехи и кикотейки се, стреляше с пушката с боя. По време на онези бойни игри Бъди с изумление установи, че е много лесно да го улучат. Той обикновено беше първият, който отпадаше от турнира. Кретените от киностудията винаги го надживяваха. Въпреки това той обичаше бойните игри. Но това тук беше съвсем различно. Свистенето на куршумите не можеше да се сравни с нищо, което бе преживявал. Той си представи как куршум се насочва право към разкрасения му по хирургичен начин профил.

Бъди бе похарчил хиляди долари за пластични операции. В скулите и брадичката му бяха добавени имплантанти. Бяха изсмукали тлъстините от гушата и опънали кожата на челото му, за да премахнат бръчките. Бъди и доктор Юджин Халибъртън бяха прекарали най-малко десет часа, за да коригират външния му вид с помощта на компютърна виртуална реалност. Бъди гледаше със страхопочитание екрана. Страхуваше се, когато се подложи на операцията. Мисълта, че разхубавената му глава ще бъде пръсната като диня някъде в тексаската пустош от куршумите на банда религиозни фанатици, го ужасяваше.

Бъди и Крис смениха спуканата гума и тримата се върнаха на източния бряг на езерото, за да търсят изоставената метална лодка. Бъди изпита желание да има воля да остане, но фактът беше, че отчаяно искаше да се откаже. Той обмисли няколко извинения, търсейки убедителен аргумент. „По дяволите — мислеше да каже Бъди. — Съвсем забравих, че в петък трябва да записваме проклетата музика и ефектите на «Звездни бойци». Бих направил всичко, за да не отида, но няма начин…“ Или може би: „Трябва да бъда с Барбара Стрейзанд в петък. Ще ме оскубе, ако не й подавам репликите. Ако не беше това, знаете, че…“ Или нещо друго — каквото и да е, само да се измъкне невредим. Но всеки път, когато се приготвеше да издекламира някое от извиненията си, усещаше в устата си лекия тръпчиво-сладникав вкус на шоколад. Вече бе започнал да се страхува от него, защото това мигновено бе последвано от толкова силно усещане за самота и самопрезрение, че нямаше друг избор, освен да остане.

И после в съзнанието му нахлуваха други мисли. Онези типове бяха убили сина му. Бъди така и не се бе опитал да се сближи с Майк и да разбере какъв е характерът му. И сега трябваше да компенсира всичко това, като се опита да хване копелетата, които го бяха убили. Проблемът беше, че Бъди се страхуваше и не можеше да разсъждава трезво. Искаше му се да има психически сили да преодолее това. Той не бе намерил упование в езотеричната традиция на юдейската вяра. Трябваше му нещо по-изчанчено.

Бе опитал йога. Том Круз и Джон Траволта го бяха убедили да се запише на курса. Известно време това беше забавно. Бъди прочете всичко по въпроса за единението с Всемира по пътя на съсредоточението и самосъзерцанието и поръча да му изготвят диаграми, описващи душевната му болка и какво според него заплашва оцеляването му. Половин година се опитва да постигне третото ниво, което беше състояние на екстаз и съвършено блаженство и щеше да му даде пълен контрол върху материята, енергията, космоса, времето и формата на живот. Дори сподели с консултантката си, че е на прага на духовното пречистване. Усмихваше се блажено и се хвалеше на актьорите с духовната си чистота, но всъщност не бе получил утехата и покоя, които подозираше, че намират другите. Нещо по-лошо, това преживяване му струва адски много пари.

Бъди блъфира още три месеца, после се отказа. Същата вечер Хайди му каза, че животът не е контрол върху енергията, времето или формата на съществуване, а чукане, и му изпрати Мишел Фортнър, за да докаже това. Два дни Мишел продухва тръбите му. Преживяването беше невероятно, но душевно Бъди остана беден. И сега се чувстваше толкова самотен и объркан, че беше на път да изскочи от джипа и да избяга. Но някаква невидима сила не му позволяваше да го направи.

— Спри — неочаквано каза Крис.

Стейси удари спирачки. Тримата слязоха и отидоха до водата. Алуминиевата лодка, с която бяха плавали Кинкейд и хората му, беше край брега. Вътре имаше два оранжеви контейнера. Крис и Бъди издърпаха лодката на сушата, а Стейси извади от раницата си гумени ръкавици, надяна ги и се приближи до тях.