Работилницата на дявола

Двойните врати се отвориха и вицепрезидентът Брайън Бъргър чевръсто влезе в кабинета, усмихна се и поздрави гостите си. Някога Бъргър беше сенатор от Аризона и председател на влиятелната комисия по финансите. Адмирал Зол бе ходил при него, за да иска средства за програмата за антитерористични биологични оръжия във Форт Детрик. Още тогава сенаторът беше известен като Кинтата.

— Колин, Джеймс, благодаря ви, че дойдохте след такова кратко предизвестие — каза той.

— Господин вицепрезидент — в един глас казаха двамата и се ръкуваха с него.

Усмивката му стана още по-широка. Белите му зъби блестяха като порцелан, а гъстата му тъмнокестенява коса контрастираше на небесносините очи, излъчващи сърдечност и интелигентност. Предотвратяването на катастрофата да бъде разобличен като човекът, одобрил финансирането на незаконна секретна програма за разработка на биологични оръжия, един ден щеше да го отведе в Овалния кабинет.

Бъргър носеше Обемиста папка. Той се настани зад бюрото и направи знак на гостите си да седнат на двата стола срещу него.

— Адмирале, след като Форт Детрик е под твое командване, нека да започнем с теб. Какво става, по дяволите?

— Какво точно искате да знаете?

— Президентът се безпокои, че там разработвате незаконни биологични оръжия. Иска да знае така ли е, или не.

— Категорично не.

— Радвам се да го чуя. Но искам да знам повече. Този път думата ти няма да е достатъчна, адмирале.

— А думата на генерал Столингс? Като началник на Генералния щаб, той не би позволил програмата ни да се занимава с непозволени неща — каза Зол. — Разработването на нападателни биологични оръжия е забранено, откакто президентът Никсън подписа Женевското споразумение за неразпространението им през 1972 година, нали, Колин?

Столингс кимна. Той беше в забележително добро здравословно състояние за човек с нелека кариера, на когото оставаше половин година до пенсиониране.

— Ето какъв е проблемът, Джеймс — продължи Бъргър. — Медиите вече пощуряха. Дотук в списъка на негативите на първо място е доктор Декстър Демил, който беше назначен към Военния научноизследователски институт по заразни болести под твое командване. На пресконференцията вчера ти каза, че той има склонност към самоубийство и вероятно е откачен. Въпреки това, неизвестно как, доктор Демил е използвал базата ти, за да разработва незаконни биологични оръжия без твое знание и разрешение. Второ, той загадъчно изчезва. Може би е мъртъв, а може би не е. Никой не знае. Трето, в онова село в Тексас избухна пожар, в който изгоряха множество невинни граждани. Казахме на медиите, че там е изпуснат някакъв неизвестен болестотворен микроорганизъм. Не споменахме причина, освен че доктор Демил се е побъркал, пуснал е микроорганизма и после е запалил пожара. Загинаха петнайсет войници, също под твоето командване, в база, която дори не е вписана в документите на правителството. Сега стана ясно, че затворът е бил даден под наем на факултета по естествени науки в университета „Сам Хюстън“, но е бил използван от Военния научноизследователски институт по заразни болести за разработването на отбранителни биологични оръжия. Нещо по-лошо, телата на неколцина от онези войници са изгорели до неузнаваемост. Останките са толкова овъглени, че не е останало почти нищо, което да се изпрати на роднините за погребение. Позитивното е уверението ти, че всичко е под контрол. Сигурно ще се съгласиш, че везните са ужасно наклонени на едната страна. Семействата на загиналите войници и цивилни засипват президента с обаждания. Както и някои видни членове на правителството и Конгреса. Пресата раздухва всеки детайл и президентът не знае какво да им каже, освен „Не се тревожете“, „Имайте доверие в мен“ и „Проучвам въпроса“. Ситуацията никак не е розова за президента на най-великата страна в света.

— Бих искал да съм в състояние да променя нещата, но за съжаление не мога — със заучена искреност каза Зол.

— Това не е отговорът, който искам, адмирале. Атмосферата в стаята стана леденостудена.

— Бих искал доктор Демил да е на разположение, за да го разпитаме и да разберем какво всъщност се е случило там. Но докато не намерим него или останките му, не знам какво друго…

— Говориш така, сякаш отново своеволничите — прекъсна го вицепрезидентът Бъргър. — От 1972 година насам вече два-три пъти нарушавате споразумението, без да броим провинения, за които не са ви хващали.

— Кинта, знаеш, че бях шокиран като всеки друг от Конгреса от онези нарушения. Фактът е, че ЦРУ осъществява паралелна програма във Форт Детрик. Конгресът прие това обяснение и няколко специални агенти на ЦРУ загубиха работата и пенсиите си поради тази причина.

— Няма отново да допусна такава катастрофа, ясно ли е? Но фактът, че инцидентът се е случил, остава, и хората от Министерството на отбраната са много подозрителни към онова, което става.

— Разбира се, Конгресът трябва да бъде бдителен, но…