Работилницата на дявола

Крис се бе научил да разчита индиговите копия на пътните листове на товарните влакове от един възрастен скитник със странния прякор Джон Чупката. „Тези тъпаци описват линиите и маршрута и си предават информацията в запечатани, заключени куриерски чанти — беше му казал веднъж Джон Чупката, като се хилеше, а пожълтелите му зъби и тънкият врат контрастираха на душата, лукава като на арабски търговец. — Всеки документ се прави в пет екземпляра, но повечето не са необходими. Изхвърлят ги на боклука. Ако предварително знаеш какви влакове тръгват и къде са празните вагони, не ти трябва да чакаш с четирийсет други пияни задници, докато слънцето изпече мозъка ти. Появяваш се в определения час и се качваш на съответния вагон.“

Крис се промъкна зад кулата, където имаше три двесталитрови контейнера, над които кръжаха огромни черни мухи, състезаващи се за пространство над зловонния боклук.

Крис размаха ръка, за да ги прогони, сетне внимателно започна да рови в отпадъците.

Бързо намери пътните листове на влаковете от предния ден, сгъна ги и ги сложи в стар вестник, който също изрови от контейнера, после се върна в джипа, където чакаха Бъди и Стейси.

— Да отидем там — каза Крис и посочи малък паркинг от другата страна на улицата.

Тримата седнаха на най-близката маса за пикник и той извади от вестника пътните листове на влаковете.

— Какво е това, по дяволите? — попита Бъди.

— Всеки ден началникът на гарата получава служебни описи, където са изброени всички влакове, които трябва да минат през разпределителната гара в този период от двайсет и четири часа. В тях се уточнява от какви вагони се състои всяка композиция и кой вагон трябва да бъде прикачен към други влакове. Винаги има по пет екземпляра — един за началника на гарата, втори за началника на влака, трети за машиниста. А останалите са за нас — усмихна се Крис. — Опитните скитници никога не се качват на местен товарен влак, защото по линията има много спирки, които увеличават шанса да бъдат изхвърлени от някой любопитен пазач. Освен това местните товарни влакове са бавни и често спират, за да изчакат големите. Бъдете сигурни, че Кинкейд и бандата му няма да пътуват с местен влак.

Крис разгъна индиговите копия на масата и започна да ги изучава.

— И така, според листчето, което намерихме на дъното на лодката, следващото място, където ще отидат, е Грандвю, по линията „Канзас Сити Юг“. Грандвю е в Колорадо и ако Бъди има право и информацията на листчето е за заблуда, тогава има три варианта. Те ще се качат или на този влак, превозващ пшеница, до Шериланд, Луизиана, или ще отидат на юг, с влака в осем часа за Ню Орлиънс. Този влак е заминал четирийсет минути след като техният влак е пристигнал на тази разпределителна гара. Имали са време да се качат… Третият вариант е да са решили да отидат в Портсмът с пътническия влак в шест следобед и в такъв случай може би още са тук. Пътуването в пътнически влак има и добри, и лоши страни. Хубавото е, че е бърз и не изчаква другите влакове, но е трудно да се качиш. Пътническият влак има малко вагони, затова не намалява много скоростта на завоите. Освен това пътуването е адски неудобно. Трябва да стоиш на металните платформи до буферите. С Кинкейд има четирийсет мъже и жени, затова едва ли ще изберат пътнически влак.

Крис се поколеба за миг, защото му се догади. Сетне почувства немощ. Краката и ръцете му се разтрепериха толкова силно, че се наложи да седне.

— Трябва да хапна нещо — каза той. — Чувствам се адски скапан.

— Видях „Макдоналдс“, когато влизахме в града — рече Стейси.

— Господи, „Макдоналдс“ — измърмори Бъди. — Дайте да потърсим нещо по-прилично.

— Съжалявам, Бъди. Дай ми клетъчния си телефон и ще запазя места в някой луксозен ресторант в Холивуд — пошегува се Стейси.

Климатичната инсталация в „Макдоналдс“ беше повредена, затова тримата седнаха под един пъстър чадър в двора и започнаха да закусват.

Крис изяде две хапки от пилето, после се извини, отиде в тоалетната и повърна.

— По дяволите! — измърмори той, докато плискаше със студена вода лицето си и гледаше ужасното си отражение в огледалото. Очите му бяха хлътнали. Стомахът го присви и той отново повърна. Изпи две шепи вода и се върна на масата.