Работилницата на дявола

— Какво е това? — попита Бъди.

— Водоустойчиви биологични контейнери. Използват ги за дълбоководни изследвания.

Стейси ги взе и погледна вътре. Дунапренът още беше в контейнерите, нагънат от стъклениците, които бяха стояли там.

Стейси занесе единия контейнер до джипа и го разгледа на светлината на фаровете.

— Какво мислиш? — попита Бъди. Откритието не му се нравеше. Той се страхуваше, че това ще доведе до нещо. Или до нищо.

— Питах се дали да ги изпратим на Уендъл. Може би стъклениците са били надписани с мастило. С помощта на различни препарати той може да разчете отпечатъка.

— Защо? Нали знаем какво е имало там?

— Мислим, че знаем. Но не сме сигурни.

Стейси затвори контейнера и отиде до лодката, за да вземе другия. Крис седеше на пейката в средата и четеше мокро парче хартия.

— Какво е това? — попита тя.

Той й го даде. На листчето пишеше: ФТ У/ДГН, ГВ КСЮ НФЮ РОУАНОУК

— Някакъв код ли е това?

— Не. Пътен лист. Маршрут на влак. Съкращенията означават Форт Уърт в Далас, Гарланд, по линията „Север-Изток“ и прехвърляне в Грандвю на линията „Канзас Сити Юг“, която стига до централен Канзас. После отново смяна и прехвърляне на линията „Норфък Юг“ за Роуаноук.

— Пътен лист, значи? — усмихна се Стейси. — Къде го намери?

— На дъното на лодката.

Бъди погледна хартийката и рече:

— Знаете ли кое е най-изтърканото клише във филмите? Шибаната улика, оставена на сцената на престъплението. Това са глупости.

Крис се замисли върху думите му. Може би Бъди имаше право. Освен това Крис беше гладен и изтощен и копнееше да пийне нещо. Той се съсредоточи върху Кениди, за да намери сила и решителност. Спомни си за ужасните главоболия, причинени от гроздовете тумори, които растяха в синусите и издуваха черепа й.

— Имаме едно предимство — каза Крис. — Тези типове не са невидими. Няма да е трудно да намерим четирийсет души с татуировки, оръжия и библии. Може да разпитаме в биваците.

— Какви биваци? — попита Бъди.

— За скитници. Биваците са разпръснати из цялата територия на Съединените щати. Там бездомните се събират и разговарят. Мисля, че трябва да отидем във Форт Уърт преди онзи влак.

— И после? — попита Бъди.

— Ако не ги видим, ще открием следите им и ще пътуваме с товарните влакове по железопътните линии след тях. Ще разпитваме тук-там и ще ги намерим.

— С товарните влакове? Не говориш сериозно.

— Няма да ги намерим по друг начин.

— Нямаме време да спорим. Готова съм да тръгнем — каза Стейси и забърза към джипа. — Когато стигнем до Форт Уърт, ще изпратя контейнерите на Уендъл.

31. Кинтата

Беше осем и четирийсет и пет сутринта.

Служебната кола на Пентагона се движеше по Ембаси Роуд във Вашингтон, покрай европейските посолства с каменни колони и униформени пазачи и сградите с националните знамена на Мексико и Аржентина в края на улицата. После зави наляво и пое по широката алея пред Военноморската обсерватория, където се намираше официалната резиденция на вицепрезидента на Съединените щати.

Адмирал Зол седеше до началника на Генералния щаб генерал Колин Столингс. Двамата мълчаха, потънали в мисли за онова, което им предстоеше.

Юнският ден обещаваше да бъде влажен и топъл. Листата на огромните дъбове около резиденцията бяха клюмнали. Пазачите до портала отдадоха чест на двамата висши военни и пуснаха колата да влезе в имението, разположено на площ десет акра.

Адмирал Зол често мислеше, че с великолепната си архитектура от началото на века и красиви градини, резиденцията на вицепрезидента далеч превъзхожда Белия дом, който приличаше на музей за антики, пълен с подобни на кутии стаи и потящи се туристи.

— Кинтата може и да говори като провинциалист, но е наясно с всичко, затова не предприемай нищо — каза генерал Столингс с провлачения си тексаски акцент.

— Знам всичко за Бъргър Кинтата — рече адмирал Зол. — През осемдесетте години минах през всичко това, за да осигуря финансиране, и после още веднъж, миналата година, когато агентите на ЦРУ се провалиха. Кинтата вижда нещата от всички страни. И това е хубаво.

Но Зол се страхуваше от срещата.

Поканата от вицепрезидента Бъргър бе отправена след порой от телефонни обаждания в канцеларията на Министерството на здравеопазването и Комисията за медицински изследвания и разработки. Трескавите обаждания започнаха час след като рано сутринта конгресмените прочетоха статията за Ванишинг Лейк в „Ню Йорк Таймс“. От канцеларията на вицепрезидента събудиха Зол и му предадоха да се яви на среща в девет сутринта. Двамата с генерал Столингс обмислиха нещата, сравниха записките си и подготвиха защитата си по телефона. И сега, без да са изпили сутрешното си кафе, пътуваха за срещата, която лесно можеше да се окаже катастрофална.

Въведоха ги в крилото, където се помещаваше апартаментът на вицепрезидента. Прозорците с бронирани стъкла на кабинета гледаха към вълнообразни морави и фонтани. На пилон с позлатена глава на орел бе окачено националното знаме. До прозореца имаше старинен месингов телескоп, насочен към градината.