Разкриване

— После обаче ще поговори и с теб. Сигурен съм. Междувременно ми се искаше да обсъдим някои въпроси за утрешното съвещание — вметна Блакбърн. — Трябва да информираме техния шеф Мардън и ще го направим малко по-официално от обикновено. Ще работим в голямата заседателна зала на пар-тера. Ще започнем в девет и ще продължим до десет часа. Мередит ще председателства съвещанието и ще даде думата на всички ръководители на отдели за кратки изложения по успехите и проблемите на тяхната работа. Първо Мери-Ан, после Дон, после Марк и накрая ти. Ще имате по три-четири минути. Говори прав. Сложи костюм и вратовръзка. Използвай нагледни материали, ако имаш, но не навлизай в технически подробности. Направи само общ преглед. При теб ще се интересуват главно от „Туинкъл“.

Сандърс кимна.

— Добре. Няма обаче какво ново да докладвам. Още не сме изяснили какъв е проблемът с устройствата.

— Хубаво. Мисля, че никой не очаква да сме готови с решението. Просто подчертай успеха на прототипите и досегашното преодоляване на производствените проблеми. Не отстъпвай, наблегни на динамиката. Ако имаш прототип или макет, не е лошо да го донесеш.

— Добре.

— Нали си знаеш урока — светло и розово дигитално бъдеще, дребни технически уловки, които не могат да спрат напредъка.

— Мередит съгласна ли е? — заинтересува се Сандърс, леко обезпокоен от новината, че тя ще ръководи съвещанието.

— Мередит очаква всички шефове да бъдат в добро настроение. Едва ли са технически специалисти. Няма да има проблем.

— Добре.

— Обади ми се довечера, ако искаш да обсъдим изказването ти — предложи Блакбърн. — Или рано сутринта. Да изпипаме съвещанието и после ще продължим. Промените ще направим следващата седмица.

Сандърс кимна.

— Фирмата се нуждае точно от хора като теб — каза Блакбърн. — Ценя проявеното разбиране, И още веднъж, Том, извинявай.

Той си тръгна.

Сандърс се обади на диагностиците, за да провери има ли новини. Никой не отговори. Отиде до шкафа зад бюрото на Синди и взе нагледните материали — схематичен чертеж на устройството „Туинкъл“ и схема на производството в Малайзия. Можеше да ги покаже на поставки по време на изказването си.

Като се замисли обаче, видя, че Блакбърн е прав. Нямаше да е зле да представи прототип или макет. Сигурно трябваше да носи едно от устройствата, които Артър бе изпратил от Куала Лумпур.

Това му напомни, че трябва да му се обади в Малайзия. Набра номера.

— Кабинетът на господин Кан.

— Обажда се Том Сандърс.

Гласът на секретарката прозвуча изненадано.

— Господин Кан не е тук, господин Сандърс.

— Кога очаквате да се върне?

— Извън службата е, господин Сандърс. Нямам представа кога ще се върне.

— Ясно.

Сандърс се намръщи. Странно! Тъй като Мохамед Джафар отсъстваше, Артър едва ли би оставил завода без надзор.

— Да му предам ли нещо? — попита секретарката.

— Не, благодаря.

Той затвори телефона, слезе на третия етаж при програмисгите на Чери и сложи картата си в отвора, за да влезе. Картата изхвръкна, замига сигнал 0000. Сандърс не съобрази веднага, че са го лишили от достъп. После се сети за другата карта, която бе намерил. Напъха я в процепа и вратата се отвори. Сандърс влезе вътре.

Беше изненадан, че всичко е пусто. Програмистите имаха странно работно време и почти винаги някой работеше, дори посред нощ.

Отиде до залата за диагностика, където проучваха устройствата. Там имаше многобройни поставки, обградени от електронна техника и черни дъски. Устройствата стояха на поставките, покрити с бели кърпи. Ярките кварцови лампи на тавана бяха угасени.

От съседна стая долетяха звуци на рокендрол. Сандърс надникна вътре. Видя само един двайсетинагодишен програмист, който пишеше нещо. До него гърмеше транзистор.

— Къде са останалите? — попита Сандърс. Програмистът го погледна.

— Днес е третата сряда от месеца.

— Е, и какво?

— Всяка трета сряда има среща на СПП.

— О! — В Сдружението на програмистите практици, или СПП, членуваха специалисти в областта на програмирането от Сиатъл. Беше основано от „Майкро Софт“ преди няколко години и организираше и светски, и професионални прояви. — Знаеш ли какво откриха диагностиците?

— За жалост не — поклати глава програмистът. — Дойдох преди малко.

Сандърс се върна в залата за диагностика. Светна една от лампите и внимателно дръпна бялата покривка от устройствата. Видя, че са отворени само три от изпратените СД-РОМ устройства, които лежаха разглобени под лупи и електронни тръби на работната маса. Останалите седем бяха подредени отстрани, още бяха в найлоновите си опаковки.

Погледна черните дъски. На едната се виждала няколко уравнения и набързо надраскани данни. На другата беше изписана блок-схема:

А. Несъвм. контр. ВЛСИ? захр?

Б. Оптически деф-? рег. на напрежение?/подаване?/серво?

В. Лазер Р/О (а, б, в)

Г. Общо мех.

Д. Дяволи