Разкриване

— Именно Блакбърн е разказал историята на Кони Уолш. Грубо е нарушил всички правила за поведението на служител във фирмата. Създал им е много голям проблем. Всичко се е натрупало. Цялата фирма може да рухне. Погледнато разумно, нямат друг избор, освен да се споразумеят с теб.

— Да — съгласи се Сандърс. — Но тук няма нищо разумно, нали?

— Държиш се, сякаш не вярваш — упрекна го Фернандес. — Няма лъжа, няма измама. Играта загрубя и те не можеха да удържат повече.

— И какво предлагат? Фернандес погледна бележките си.

— Всичко, което искаш. Ще уволнят Джонсън. Ще те назначат на нейното място, ако пожелаеш, или ще те възстановят на сегашната ти длъжност. Може и да ти предложат друго място във фирмата. Ще ти платят сто хиляди долара за претърпени морални щети и ще покрият моя хонорар. Може също да се договорите за напускане по взаимно съгласие, ако предпочиташ. Във всички случаи обаче ще ти предоставят дела, който ти се полага, когато се обособи акционерното дружество. Независимо от това дали ще останеш във фирмата, или ще я напуснеш.

— Господи Боже!

— Пълна капитулация — кимна Фернандес.

— Наистина ли вярваш на Блакбърн? Никога нямай доверие на адвокат.

— Да — отвърна тя. — Откровено казано, това е първото разумно нещо, което чувам днес. Принудени са да го направят, Том. Рискът е много голям, залогът също.

— Ами съвещанието?

— Притесняват се за сливането — както подозираше и ти, когато започна всичко. Не искат да го провалят с внезапни промени. Затова искат да участваш в утрешното съвещание заедно с Джонсън, сякаш всичко е наред. После в началото на следващата седмица Джонсън ще мине на медицински преглед заради застраховката на новата длъжност. Резултатът ще посочи сериозни здравословни проблеми, може би дори рак, и за съжаление ще се наложи промяна в ръководството.

— Разбирам.

Сандърс се приближи до прозореца и погледна към града. Облаците се бяха вдигнали, зад тях надничаше следобедното слънце. Той пое дълбоко дъх.

— А ако не участвам в съвещанието?

— Както решиш, но на твое място щях да ида — отбеляза Фернандес. — В момента си в състояние да унищожиш фирмата. И какво ще спечелиш?

Сандърс още веднъж пое дълбоко дъх. Чувстваше се все по-добре.

— Казваш, че всичко свърши — най-накрая проговори той.

— Да. Свърши и ти спечели. Издържа. Поздравления, Том. Тя му стисна ръката

— Господи! — възкликна Сандърс. Адвокатката се изправи.

— Ще подготвя паметната записка за разговора с Блакбърн, ще посоча всички възможности и ще му я пратя за подпис след около час. Ще ти се обадя, когато получа подписа. Междувременно те съветвам да се подготвиш за утрешното съвещание и да си починеш — заслужи го. Ще се видим утре.

— Добре.

Сандърс бавно осъзнаваше, че всичко е свършило. Наистина. Стана толкова внезапно, ще той още бе замаян.

— Още веднъж поздравления — каза Фернандес, прибра куфарчето и излезе.

Сандърс се върна в кабинета си към шест часа. Синди си тръгваше. Попита го има ли нужда от нея. Сандърс я освободи, седна зад бюрото и се загледа за малко през прозореца, предвкусвайки края. През отворената врата виждаше как хората си тръгват от работа по коридора. Накрая позвъни на жена си във Финикс, за да й съобщи новината, но даваше заето.

Някой почука на вратата. Сандърс вдигна очи и видя на прага Блакбърн с гузно изражение.

— Имаш ли една минутка?

— Разбира се.

— Само исках да повторя лично пред теб колко съжалявам за всичко. Притиснати от сложните фирмени проблеми, човешките ценности могат да се изгубят въпреки добрите намерения. Искаме да бъдем справедливи към всички, но невинаги успяваме. А какво е фирмата, ако не група хора, група човешки същества? Всички сме хора в края на краищата. Както е казал Александър Поуп: „Всички сме само човеци.“ Като имам предвид цялата ти добрина, искам да ти кажа…

Сандърс не го слушаше. Беше уморен. От обясненията долови само, че Фил е объркал нещата и сега се опитва да ги оправи в обичайния си стил — като се лепне за човек, когото неотдавна е заплашвал.

— Ами Боб? — прекъсна излиянията му Сандърс.

След като всичко свърши, изпитваше смесени чувства към Гарвин. Нахлуха спомени от първите му дни във фирмата. Гарвин му беше като баща и сега Сандърс искаше да чуе неговата дума. Искаше извинение. Нещичко, колкото и дребно да е то.

— Сигурно на Боб ще му трябват няколко дни да се съвземе — каза Блакбърн. — Беше му много трудно да вземе решението. Наложи се доста да се потрудя пред него заради теб. Сега той трябва да измисли как ще каже на Мередит. Нали разбираш?

— Аха.