Рожденичката

Приковавам го със съжалителен поглед.

— Липсваше ми и на Четвърти юли се понапих и си чукнах среща с ръба на бюрото в стая сто и осем — казвам му. — Беше много страстен.

Той се разсмива, а тялото му се разтриса зад мен.

Всъщност не го направих, но на няколко пъти се изкуших. Само че когато затварях очи, виждах само него и се чувствах жалка да мастурбирам заради мъж, за когото си мислех, че не ме иска.

Така че си останах целомъдрена, а сега съм готова да се развихря.

Той ме завърта и ме вдига, а аз увивам крака около кръста му, докато ме носи към леглото. Оставя ме да полегна, изхлузва тениската през главата си и поглежда надолу към мен, докато разкопчава колана си.

Но изведнъж нещо се удря в стената зад леглото много силно и бързо, а пронизителни стонове и изскимтявания пронизват стените. Двамата застиваме и се ослушваме, докато Питър и неговата принцеса го правят в съседната стая, като удрят таблата на леглото в стената и карат нашата табла да подскача напред-назад.

Очите му се разширяват.

— О, наистина са шумни.

Аха.

После поглежда надолу към мен с палаво пламъче в очите.

— Можем да ги бием.

После хваща коленете ми, издърпва ме до края на леглото и аз изписквам, когато се навежда над мен.

Глава 29 Джордан

Една година по-късно

— Ще се науча сама, ако спреш да ме командваш постоянно! — хокам Пайк и се опитвам да избутам ръцете му от дръжките ми.

Той седи зад мен на седалката на новото ми бъги и натиска газта, докато ни изкарва от дефилето и от калта. Изпъшквам, облягам се назад върху него и стомахът ми пропада в петите, докато стискам предмишниците му, за да се закрепя. Разсмивам се.

— Е, ако си беше сложила каската… — казва.

— Нищо не виждам от нея.

Окалваме се. И не е като да се движим с шейсет километра в час. Нямам нужда от каска. Освен това днес само се уча как да карам бъгито. Ще извади късмет, ако докарам дори двайсет километра в час.

Но ако не си сложа каската, той няма да ми позволи да карам сама, докато не ме инструктира както трябва. Затова е наложително да си изкарам кормуването.

Прекосяваме брега, а калта оплисква цялото ми ново червено бъги, ботушите и джинсите ми. Също така периодично усещам как нещо студено покапва върху косата ми, прибрана с помощта на бейзболна шапка, и по ризата ми.

Изпитите ми свършиха миналата седмица и постоянно ме болеше главата заради липсата на сън, но днес се чувствам много по-добре. Радвам се, че ме изненада с това. Един ден, прекаран в забавление с него на чист въздух, беше всичко, от което се нуждаех.

Държа се страхотно по време на лошото ми настроение през последните няколко седмици, докато учех, правеше ми за ядене и не ме разсейваше, докато работех.

Въпреки че понякога наистина влизаше в библиотеката — старата ми стая — и ме изкушаваше за едно бързо от време на време под претекст, че трябва да си почина от ученето.

Аха, ей сега.

Усмихвам се, спомнила си как веднъж влезе, докато носът ми беше заровен в една книга, свали си тениската и ми каза, че отива да вземе душ, но знаех какво иска, защото му е добре известно, че когато го видя само по джинси, цялата настръхвам. Не му се скарах. Никога не го правя. Искам го толкова силно, колкото и той мен.

Но изпитите вече свършиха, както и занятията, и цялата съм негова.

Пикапът му е паркиран отпред, а в закаченото за него ремарке все още седи неговото бъги, чисто и лъскаво като ново.

Той спира, изключва двигателя, заравя устни във врата ми и ме целува.

— Имам подарък за теб — дразни ме.

Обръщам глава и прокарвам устни по бузата му.

— Вече ми даде подаръка.

Плъзгам пръсти по дръжките на новото ми бъги и си спомням оргазма, който получих в шест часа сутринта. Дотук е много добър рожден ден.

— Бъгито беше просто извинение да си взема и аз едно — обяснява.

Захапвам леко челюстта му.

— Е, какво е тогава? Още антики за колекцията ми?

— Касетките не са антики, Джордан — заявява сериозно.

Разсмивам се.

— Добре, прав си. Смятат се за класика. Като колите на повече от трийсет години. Като теб! — изчуруликвам. — Ти също си класика.

Той слага ръка пред устата ми, за да спре смеха ми, и поклаща глава. Обичайната ми шегичка не го обижда. Дразня го за възрастта му само защото все още смята, че това е проблем, а аз се опитвам да разведря настроението.

На някои от хората в града отношенията ни им се струват странни. Но тези хора не значат нищо за нас. Коул, сестра ми и Шел си промениха мнението, въпреки че на него му отне малко повече време, отколкото на останалите, но само те имат значение.

Захапвам на шега пръстите на Пайк, обаче той внезапно протяга кожена кутийка пред мен и аз спирам.

Изражението ми замръзва, вече не се смея.

Той снижава ръка до лицето ми и замълчава, а аз се втренчвам в кутийката. През главата ми преминават милион различни мисли, но едва ги чувам, защото пулсът в ушите ми е направо оглушителен.

О, боже мой. Това не е… пръстен, нали? Имам предвид, че изобщо не сме говорили по въпроса.