Сага за Форсайтови

— Не зная — каза тя. — Мислех, че може би не ще й бъде приятно да изостави приятелите си. Чичо ти Джеймс казва, че не проявявала особен интерес към нищо. Ние мислим — искам да кажа, Тимоти мисли, — че тя би трябвало повече да излиза. Предполагам, че много ще ти липсва!

Джун сключи ръце на тила си.

— Бих желала — извика тя — чичо Тимоти да не приказва за това, което не му е работа!

Леля Джули стана и се изправи в целия си висок ръст.

— Той никога не говори за това, което не му е работа — отвърна тя.

Джун веднага се разкая, изтича към леля си и я целуна.

— Много се извинявам, лельо, но бих искала да оставят Айрин на мира.

Като не можа да измисли нищо по-подходящо за продължение на разговора, леля Джули замълча, закопча черната копринена наметка и взе зелената си чантичка.

— А как е милият ти дядо? — запита тя в хола. — Предполагам, че трябва да се чувства много самотен сега, когато ти си през цялото време с мистър Босини.

Наведе се, целуна племенницата си и си отиде със ситни, безшумни стъпки.

В очите на Джун бликнаха сълзи; тя изтича до малкия кабинет, дето Босини, седнал пред масата, рисуваше птичета върху гърба на един плик, отпусна се до него и извика:

— О, Фил! Всичко е така ужасно!

Сърцето й пламтеше като огнената коса.

В неделя сутринта, докато Соумс се бръснеше, му съобщиха, че мистър Босини е долу и желае да го види. Соумс отвори вратата към стаята на жена си.

— Босини бил тук — каза той. — Иди и го позабавлявай, докато се бръсна. Ще сляза след една минутка. Предполагам, че е във връзка с плана.

Айрин го погледна, без да отговори, пооправи роклята си и слезе.

Не можеше да я разбере какво мисли за къщата. Не бе казала нито дума против, а с Босини се държеше твърде любезно.

От прозореца на тоалетната си стая ги виждаше как разговарят в дворчето долу.

Побърза да се дообръсне, поряза два пъти брадичката си. Чу ги, че се смеят, и си каза: „Разбират се, във всеки случай!“

Както и очакваше, Босини бе дошъл да го вземе, за да разгледат плановете.

Соумс грабна шапката си и излезе с него.

Плановете бяха разгърнати върху дъбовата маса в бюрото на архитекта; блед и невъзмутим, Соумс се наведе и ги огледа дълго, изпитателно, без да продума.

Най-после каза учудено:

— Странна сграда!

Правоъгълна двуетажна къща беше начертана около покрит вътрешен двор. Заграден от галерията на втория етаж, този двор имаше стъклен покрив, поддържан от осем започващи от земята колони.

В очите на един Форсайт това беше настина странна сграда.

— Много място е похабено — продължи Соумс.

Босини започна да се разхожда; изражението му не се понрави на Соумс.

— Основната идея на този дом — каза архитектът — е да дишате свободно… като джентълмен!

Соумс протегна показалеца и палеца си, сякаш искаше да измери колко благородство ще получи по тоя начин, и каза:

— О, да! Разбирам.

Лицето на Босини придоби особено изражение, с което проявяваше възторга си.

— Постарах се да начертая план за къща със собствено достойнство Ако не ви харесва, кажете. Това е сигурно последното нещо, което се взима предвид… Кому е потрябвало достойнство в една къща, ако може да има един клозет в повече? — Той сложи неочаквано пръст върху лявата половина на средния правоъгълник: — Вижте какъв простор! Това място е за картините ви; отделено е със завеси от двора; като дръпнете завесите, ще имате пространство от петдесет и един на двайсет и три ярда43 и шест инча. Тази пътечка в средата, ето тук, е обърната с едната си половина към двора, с другата към стаята за картините; тази крайна стена е изцяло стъклена — оттам ще имате югоизточно осветление, а откъм двора — северно. Останалите картини ще можете да окачите в галерията на горния етаж или в другите стаи. В архитектурата — продължи той, като гледаше Соумс, сякаш без да го вижда, от което Соумс се почувства неудобно, — както и в живота, няма достойнство без хармония. Хората ще ви кажат; че сградата е старомодна. Вярно е, че изглежда странна; защото на нас никога не ни идва наум да въплътим в сградите си главния принцип на своя живот; ние претоварваме къщите си с украси, външен блясък, ъгли, с всичко, което може да разсейва погледа. А окото, напротив, трябва да си почива. Цялата работа е в хармонията — няма достойнство без нея.

Подсъзнателно готов да се присмива, Соумс втренчи поглед във вратовръзката на Босини, която съвсем не беше безупречно отвесна; лицето му не беше избръснато, дрехите не се отличаваха със спретнатост. Чувството му за хармония се бе изчерпало, както изглежда, в архитектурата.

— Няма ли да прилича на казарма? — осведоми се той.

Не получи веднага отговор.

— Разбирам ви — каза Босини. — Вие искате някоя от къщите на Литълмастър — хубавичка и удобна, където прислугата живее в мансардата, а входната врата е с няколко стъпала над земята, за да имате възможност и да се изкачвате. Непременно идете при Литълмастър, ще видите, че е чудесен; отдавна го познавам!

Соумс се разтревожи. Той беше наистина възхитен от плана и просто по инстинкт прикриваше задоволството си. Мъчно хвалеше. И презираше хората, които не пестят похвалите си.