Сага за Форсайтови

Да, странен беше този брак! Младият Монт я бе уловил, разбира се, в рикошет, когато тя беше отчаяна като човек, на когото е потънал кораба. Такова гмурване можеше да бъде само — както се бе изразил Вал — един „последен изход“. Но малко нещо можеше да се разбере от гърба и булото на младата й братовчедка. Затова Холи започна да разглежда отново общата картина на този църковен брак. Омъжена по любов, и при това щастливо, тя изпитваше ужас от нещастните бракове. Този можеше в края на краищата да не се окаже нещастен… но беше несъмнено хазарт; а да се освещава по такъв начин един хазарт с изкуствено миропомазване пред тълпа от модни свободомислещи — защото всеки е свободомислещ или изобщо немислещ, когато се промени, — се струваше на Холи най-близкото подобие на греха в една епоха, отрекла греха. От преосвещения Чериел в тържествени одежди (Форсайтови не бяха дали досега на обществото нито един висш духовник) погледът й минаваше покрай Вал, който седеше до нея и сигурно мислеше за кобилката мейфлай и състезанията в Кеймбриджшир. По-нататък зърна профила на деветия баронет, който си даваше вид, че коленичи. Можа да забележи само правилната гънка над коленете му, когато той придърпваше панталона си нагоре, и помисли: „А Вал забрави да подръпне своя!“ Премести очи към чина пред себе си, където се виждаха старателно стегнатите разкошни форми на Уинифред, и по-нататък — към Соумс и Анет, коленичили един до друг. Лека усмивка пробягна по устните й: Проспер Профон, завърнал се от тихоокеанските острови в Ламанш339, сигурно бе коленичил също пет-шест реда по-назад. Да! Забавна „мъничка“ история, както и да се развие по-нататък; но ставаше в подобаваща черква и щеше да бъде оповестена в подобаващи вестници утре.

Запяха псалм; тя чу деветия баронет да пее в другото крило на черквата за мидийските войнства. Побутна с малкия си пръст палеца на Вал — имаха общ молитвеник — и лек трепет, запазен през тия двайсет години, пропълзя по тялото й. Той се наклони и прошепна:

— А помниш ли плъх а?

Плъхът, който чистеше мустачките си зад стола на регистратора в деня на брака им в Капщат! Тя стисна до болка палеца на Вал между малкия и безименния си пръст.

Псаломът свърши, преосвещеният епископ започна словото си. Обясни в какви опасни времена живеят, какво погрешно отношение има Камарата на лордовете по въпроса за разводите. „Всички сме войници, каза той, на пост в окопите под отровните газове на владетеля на тъмнината и сме длъжни да се държим доблестно. Целта на брака са децата, не греховното щастие.“

В очите на Холи заигра дяволито пламъче — клепките на Вал се притвориха. Не биваше в никой случай да го остави да захърка. Показалецът и палецът й го ощипаха по крака и той се размърда неспокойно.

Словото свърши, опасността отмина. Влезли бяха в канцеларията да се подпишат; всички си отдъхваха.

Един глас зад нея запита:

— Дали ще издържи тя състезанието?

— Кой се обажда? — прошепна Холи.

— Старият Джордж Форсайт!

Холи хвърли сдържан поглед към човека, за когото толкова бе слушала да се говори. Дошла неотдавна от Южна Африка, непознаваща своите роднини, тя ги гледаше винаги с почти детско любопитство. Този беше много едър и елегантен. Очите му я караха да изпита странно чувство — сякаш я разсъбличаха.

— Поеха! — чу отново тя гласа му.

Двойката наистина слизаше от олтара. Холи погледна най-напред лицето на младия Монт. Устните и ушите му потръпваха, очите, плъзгащи се от обувките към ръката, сложена на ръкава му, загледаха изведнъж втренчено напред, сякаш се бяха озовали пред команда за разстрел. Той остави у Холи впечатлението на духовно опиянен. А Фльор! О! Тук беше съвсем друго! Девойката беше съвършено спокойна. По-хубава от винаги в бялата рокля и воала, спуснат върху тъмнокестенявия бретон; клепачите й трептяха свенливо над тъмните лешникови очи. Външно изглеждаше изцяло тук. Но къде беше мисълта й? Когато минаха покрай нея, Фльор повдигна клепачи и неспокойният блясък в нейните очи се запечата в съзнанието на Холи като спомен за трепкащите крилца на затворено птиче.