Сага за Форсайтови

Соумс кимна. Никога не бе виждал дъщеря си по-красива, а все пак не можеше да се отърве от впечатлението, че цялата тази история е нещо неестествено — припомняйки си сломената фигурка, сгушена в ъгъла на дивана. Тя не бе му доверила нищо от оная нощ до днешния ден. Научил бе от шофьора, че бе направила още един опит да проникне в Робин Хил и бе претърпяла поражение — къщата била празна, никой не се обадил. Знаеше, че е получила писмо, но от съдържанието му разбра само едно — че я бе накрало да се скрие и да плаче. Забелязваше как го поглежда понякога, когато предполагаше, че той не я вижда, сякаш все още се питаше какво е направил наистина, за да накара толкова да го мразят. Както и да е! Анет се бе върнала, летните дни минаваха унило, докато един ден Фльор заяви ненадейно, че ще се омъжи за младия Монт. Стана по-мила към баща си, след като му съобщи това. И той отстъпи — каква полза да се противопоставя? Бог му беше свидетел, че никога не бе и помислял да й пречи в нещо! А младежът направо си бе загубил ума по нея. Тя действаше, разбира се, безразсъдно и беше млада, безнадеждно млада. Но ако й се противопостави, не знаеше какво би могла да стори; би й хрумнало може би да си избере професия, да стане лекарка, адвокатка или друга някоя глупост от същия род. Тя нямаше никаква дарба за живопис, поезия или музика — единствените допустими занимания, според него, за неомъжени жени, ако се наложи да работят в днешно време. Изобщо по-безопасно беше да я омъжат, защото той виждаше много добре колко неспокойна и възбудена е вкъщи. Анет се отнасяше също благосклонно към този проект — доколкото той можеше да прозре това през нежеланието си да знае какви са намеренията й, ако изобщо имаше някакви. Тя бе казала: „Да се омъжи за този младеж, щом иска! Той е добро момче… не е такъв ветрогон, какъвто изглежда.“ Соумс не знаеше откъде бе взела тя тия изрази, но мнението й го успокои. Каквото и да беше поведението й, съпругата му имаше ясен поглед за нещата и почти потискащо количество здрав разум. Той бе вложил на името на Фльор петдесет хиляди лири, като бе взел мерки да не могат да бъдат прехвърлени на трето лице — за всеки случай, ако работите не тръгнат добре. А дали щяха да тръгнат добре? Тя не бе забравила другия… това беше ясно за Соумс. Сватбеното пътешествие щяха да прекарат в Испания. Ще бъде още по-самотен след заминаването й. Но по-късно може би тя ще забрави и ще се върне отново към него!

Гласът на Уинифред прекъсна замечтаността му:

— Ето ви чудо!… Джун!

В широко манто — какви дрехи намираше да облече! — с хвърчащи изпод панделката коси, дъщерята на братовчед му бе влязла и Фльор тръгна да я посрещне. Загубиха се от погледа им, като излязоха по направление към стълбите.

— Тя върши наистина невероятни неща! — каза Уинифред. — Кой би допуснал, че ще дойде?

— Защо си я поканила? — измърмори Соумс.

— Защото смятах, че няма да дойде, разбира се.

Уинифред бе забравила, че зад всяка постъпка на човека се таи главна черта в характера му, с други думи, пропуснала бе да си припомни, че Фльор бе сега едно „проскубано пиле“.

Когато получи поканата, Джун помисли отначало: „За нищо на света няма да отида!“, но една сутрин се събуди, след като бе сънувала, че Фльор й маха тъжно с ръка от някаква лодка и промени решението си.

Когато Фльор я посрещна и каза: „Елате с мене горе, докато се преоблека“, тя я последва веднага по стълбите. Девойката я въведе в някогашната спалня на Имоджин, пригодена сега за нейна гардеробна.

Слаба, изправена, Джун седна на леглото като посърнало, прежълтяло привидение. Фльор заключи вратата и застана пред нея, съблякла вече сватбената рокля. Колко хубавичка беше!

— Навярно ме смятате за глупачка — каза с треперещи устни тя. — Би трябвало да бъде Джон, но има ли значение? Майкъл ме обича, а на мене ми е безразлично. Така ще се махна от къщи. — Пъхна ръка във воланите на деколтето и извади писмо. — Ето какво ми пише Джон. Джун прочете:

„Езеро Окнегън, Британска Колумбия. Няма да се върна в Англия. Бъди щастлива. — Джон“

— Прибрала го е на сигурно място, както виждате — прошепна Фльор.

Джун й подаде писмото.

— Не сте справедлива — отвърна тя; — Айрин винаги е казвала на Джон да постъпи, както желае.

Фльор се усмихна горчиво.

— Кажете, не опропасти ли тя и вашия живот?

Джун вдигна поглед към нея.

— Никой не може да опропасти живота ни, мила. Това е глупост. Много неща могат да се случат. Но ние ги надживяваме.

Тя вия с ужас, че девойката коленичи и скри лице в мантото й. Глухо ридание стигна до слуха на Джун.

— Недейте, успокойте се! — промълви тя. — Успокойте се!

Но острата брадичка на девойката се притисна по-плътно до коляното на Джун и още по-мъчително прозвуча риданието й.

Какво да се прави! Неизбежно беше. Ще й олекне след това. Тя гледаше красивата главица с подстригани коси; и цялото й разпилявано майчино чувство се съсредоточи и през крайчеца на пръстите й мина в съзнанието на девойката.