Сага за Форсайтови

Тя отвори леко вратата на гостната, с намерение да изненада Босини. Стаята беше изпълнена със сладостното ухание на цъфнали азалии.

— Ох, толкова ми се искаше да поговорим, но сега е невъзможно!

Гласът на Айрин каза:

— А по време на вечерята?

— Как може да разговаряме, когато…

Първата мисъл на Джун беше да се върне, но, вместо да стори това, тя влезе през стъклената врата, която водеше в двора. Оттам нахлуваше мирисът на азалиите, там, застанали гърбом към нея, скрили лица в златисторозовите цветчета, бяха годеникът й и Айрин.

Мълчаливо, но без стеснение, с пламнали страни и гневен поглед, девойката ги гледаше.

— Елате в неделя сама… да отидем заедно до къщата…

Джун видя, че Айрин вдигна очи към него иззад паравана от цветя. Не с поглед на кокетка, а с много по-мъчителния за нея поглед на жена, която се страхува да не издаде своите чувства.

— Обещах да изляза на разходка с чичо…

— С оня, грамадния ли? Накарайте го да ви доведе; някакви си десет мили — тъкмо да поразходи конете си.

— Горкият чичо Суидин!

Мирисът на азалиите лъхна в лицето на Джун; тя почувства, че й прилошава.

— Елате, моля ви се, елате!

— Но защо?

— Трябва да ви видя там… Мислех, че ще пожелаете ми помогнете…

За девойката отговорът прозвуча тихо, като шепот на цветя:

— И наистина желая!

Джун пристъпи през отворената врата.

— Колко е задушно тук! — каза тя. — Не понасям тоя мирис!

Очите й, гневни и прями, изгледаха и двамата.

— За къщата ли говорехте? И аз не съм я виждала още… Да отидем ли заедно в неделя?

Руменината изчезна от лицето на Айрин.

— Аз отивам този ден на разходка с чичо Суидин — отвърна тя.

— Чичо Суидин ли? Какво от това? Можете да го отпратите!

— Нямам навика да отпращам хората!

Чуха стъпки и Джун видя Соумс, застанал точно зад нея.

— И така, ако сте готови — каза Айрин, като ги изгледа един след друг със странна усмивка, — и вечерята е готова!

Развлечението на Джун

Вечерята започна в мълчание: двете жени седяха една срещу друга, мъжете също.

В мълчание изядоха супата — отлична, макар и малко гъста. Донесоха рибата. И тя беше поднесена при пълно мълчание.

Босини направи опит да поведе разговор:

— Днес е първият ден на пролетта.

Айрин повтори тихо:

— Да… първият ден на пролетта.

— Каква пролет! — каза Джун. — Не може да се диша!

Никой не отговори.

Изнесоха и рибата — отличен дувърски калкан. Билсън донесе бутилка шампанско, увита с бяла салфетка около гърлото.

— Ще ви се стори малко резливо — каза Соумс.

Подадоха котлетите, увити в розова крепонова хартия. Джун отказа да вземе котлет. Ново мълчание.

Соумс предложи:

— Вземи котлет, Джун. Не ще има нищо друго.

Джун отказа повторно и котлетите бяха изнесени. Айрин запита:

— Чухте ли моя дрозд, Фил?

— Разбира се… пее пролетния си призив. Още на площада го чух, когато идвах насам.

— Салата, сър?

Изоставиха пролетното пиле.

Сега се обади Соумс.

— Аспержите не струват. Чашка херес с десерта, Босини? А ти не пиеш нищо, Джун!

— Знаеш, че никога не пия — отвърна Джун. — Виното е отвратително нещо.

Внесоха шарлота с ябълки на сребърно блюдо. Айрин каза усмихнато:

— Азалиите са прекрасни тази година!

Босини промълви в отговор:

— Чудесни! С несравним мирис!

— Как можете да го понасяте? — каза Джун. — Билсън, захар, моля!

Подадоха й захар. Соумс забеляза:

— Шарлотата е добра.

Изнесоха и нея. Ново продължително мълчание. Айрин кимна:

— Махнете азалиите, Билсън. Мис Джун не понася миризмата им.

— Не, нека останат — каза Джун.

На малки чинийки поднесоха френски маслини и руски хайвер. Соумс запита:

— Защо няма испански маслини?

Но никой не му отговори.

Изнесоха маслините. Джун вдигна чашата си и каза:

— Малко вода, моля.

Наляха й вода. Внесоха сребърен поднос с германски сливи. Дълго мълчание. Всички ядяха в пълен мир.

Босини започна да брои костилките:

— Тази година… догодина… някога…

— Никога — довърши тихо Айрин. — Какъв великолепен залез! Небето е все още като рубин… несравнимо!

— А под него мрак — отвърна Босини.

Погледите им се срещнаха, а Джун се обади презрително:

— Лондонски залез!

Поднесоха египетски цигари в сребърна кутия. Соумс взе цигара и запита:

— Кога започва театърът ви?

Никой не отговори. Донесоха турско кафе в порцеланови чашки.

Айрин се усмихна спокойно и каза:

— Да можеше…

— Да можеше какво? — запита Джун.

— Да можеше да е винаги пролет!

Донесоха бренди. Беше светло и старо.

— Чаша бренди, Босини? — каза Соумс.

Босини изпи една чашка. Всички станаха.

— Желаете ли кола? — запита Соумс.

— Не — отговори Джун. — Билсън, палтото ми, моля!

Донесоха й палтото.

Айрин промълви откъм прозореца:

— Каква прекрасна нощ! Звездите вече изгряват!

Соумс добави:

— И така, приятно прекарване.

— Благодаря — отговори Джун от вратата. — Да вървим, Фил.

— Идвам — каза Босини.

Соумс се усмихна и каза насмешливо:

— На добър час!

Айрин ги изпрати до вратата.

— Лека нощ! — извика Босини.

— Лека нощ! — отвърна тихо тя.

Джун накара годеника си да е качат на горния етаж на омнибуса, защото искала да е на въздух, изви лице към ветреца навън и не продума.