САКАТИЯТ БОГ

От един огън право на друг – беше се озовала сред бивак – и късметът й бе, че беше готова, докато те явно не бяха. Огънят продължаваше да гори, а и тук-там се бяха пръснали пушещи въглени. Ако не внимаваше, щеше да подпали гората – и всичкото дърво, от което капитанът и екипажът й така ужасно се нуждаеха.

Прибра оръжията си и стъпка тлеещите пламъци.

Изруга, когато нещо я ухапа отзад по врата. Посегна и юмрукът й се стегна около нещо малко и космато. Тя го огледа отблизо. Полевка, с мръвка месо от плътта й. Изсумтя и хвърли животинчето настрана.

– Е, ваше височество, май ви намерих малко дървета.

Някакъв звяр изрева наблизо и ревът бе повторен от още няколко, обкръжили поляната.

– Гъз на Блудния, тия гадини реват страшно.

Реши, че няма смисъл да се мотае повече тук. Избра случайна посока и се шмугна в гората.

Мракът беше нелеп, а въздухът влажен и студен. Тя се хвърли напред, стиснала брадвите в готовност. Нещо изпищя точно зад нея и тя рязко се обърна. Нещо изшумоля в горската шума – още една проклета полевка. Видя как животинчето спря, изви главата си назад и нададе нов писък.

Скоро остави лакомите твари зад себе си. Огромните дървесни стволове изтъняха, а гъстите храсти вече я затрудняваха. На десетина крачки напред земята пропадаше. Тя стигна до ръба и погледна надолу в дерето. Беше запречено от нападали дървета, а дънерите им бяха бели като кости.

Ниска мъгла се стелеше над тях и светеше като блатен газ.

Дерето се бе образувало от внезапен порой и дърветата долу бяха дивашки изтръгнати от корен и понесени от бурното течение. Огледа отломките и забеляза някакво очертание в сумрака на дерето, на около двайсет крачки надолу по течението. Отначало предположи, че е преграда от сплетени клони и дървета, но наносът беше струпан върху нещо друго… корпус.

Извади парчето дърво от колана си. Като че ли се потеше в ръката й.

Ботушите й се хлъзнаха и къде с пързаляне, къде със залитане, тя започна да се смъква по стръмния бряг на оврага. Промъкна се по-близо до кораба, като се стараеше да отбягва мъглата, доколкото може. Как беше стигнал толкова далече по този коварен лъкатушещ овраг, без да се разбие на парчета, си беше голяма загадка, но тя бе достатъчно разумна, за да се довери на чародейната връзка. В каквото и състояние да беше корпусът, щеше да е достатъчно, за да свърши работа.

Стигна до него и го опипа. Не беше изгнил. Почука и я възнагради смътен кух ек. На пет разтега над нея имаше резбован планшир с тежко перило, оформено като извиващи се змии по дължината на кораба, която по нейна преценка трябваше да е около петнайсет или двайсет крачки.

Погледна надолу и видя как бялата мъгла погълна краката й до коленете. А в тази мъгла малки сгърчени ръце се пресягаха да сграбчат бедрата й. Ноктите се впиха дълбоко и тя изохка от болка, измъкна меча си и започна да сече.

С раздрани и плувнали в кръв бедра се изтръгна и се закатери по корпуса, като се хващаше за струпаните дървета и клони. Прехвърли се с пъшкане през планшира и тупна върху наклонената палуба.

И се озова сред гмеж от космати черни маймуни, големи колкото кучета. Те оголиха дълги като ками зъби – зловещо жълтите им очи засвяткаха – и надигнаха чворестите си криваци. След това я връхлетяха от всички страни.

Някъде нагоре по оврага отекна глух тътен, но не й остана време да помисли за това.

– Утуулуто ми си мисли, че това е секс… колко странно.

Фелаш я изгледа накриво и клепачите й лениво примигнаха.

– В двореца има великолепна колекция от мундщуци, изваяни като пениси. – Махна небрежно с ръка. – Част от образованието на принцесата, разбирате…

Шурк остави наргилето.

– Мисля, че ми стига, ваше височество. Оставям ви на… приспособленията ви.

– Приключението може да ни споходи под всякаква форма, капитане. Ако вашето утуулу имаше мозък, сигурна съм, че щеше с охота да се съгласи.

– Но точно това е целият смисъл на, ъъ, страстта. Тя е предимно безмозъчна. Повечето световни трагедии се коренят точно в това неразбиране. Твърде много се привързваме към него, видите ли. Неща като вярност и скъпоценна интимност, любов и притежаване – и рано или късно всичко се обърква. Ами, познавала съм мъже – и имам предвид „познавала“, – които идваха при мен два пъти седмично, жадни за безмозъчното нещо, а след това започваха да дърдорят за жените си.

– И какво точно ви казваха? Моля ви, трябва да знам.

– За клюки сте зажадняла, нали?

– Дворецът изглежда ужасно далече в момента.

– Така е, ваше височество. Добре. Някои ми разправяха как цялата магия на любовта свършила между тях, жаравата на страстта вече изстинала на камък. Други се оплакваха колко сложно станало всичко или пък колко банално, или отчаяно. А пък други говореха за жените си все едно, че са собственост, да се използва, когато мъжете ги устройва, а иначе да се държи под ключ, но самата мисъл, че тези жени може би правят същото, което прави съпругът – там с мен, – виж, това подпалваше убийствен гняв в очите им.

– Значи, докато бяха с теб, повечето от тях все пак не схващаха идеята?

– Много точно, ваше височество. Да, изобщо не схващаха идеята.