САКАТИЯТ БОГ

– Чародейството ги плаши, ваше височество.

– Пфу! Това чародейство спаси живота им! Човек би си помислил, че благодарността би трябвало да стъпче дребнавите страхове и въображаеми кошмари. Божичко, какви кресливи кокошки са само. – Намести се на едно дърво, като се постара да избегне странните железни шипове, които стърчаха от него, отпи глътка чай и се пресегна за изкусно изваяния мундщук на наргилето. Пуфна доволно и завъртя очи към замръзналия сред залива кораб. – Виж само. Единственото, което го държи над водата, е айсбергът, в който е стегнат.

– Уви, ваше височество, вероятно точно това е източникът на недоволството им. Те са моряци, заседнали на сушата. Дори капитанът и първият й помощник излъчват униние.

– Е – изсумтя Фелаш, – ще трябва да се оправим с това, което ни е подръка, нали? Все едно, нищо не може да се направи. Корабът е свършил. Сега трябва да тръгнем по суша, а как ще преживеят това горките ми стъпала, не смея и да мисля.

Обърна се и видя идващите Шурк Елале и Скорген Кабан. Първият помощник ръсеше ругатни, докато залиташе по пясъка.

– Капитане! Заповядайте на чай. Ти също, Скорген… Ще ни донесеш още чаши, нали? – каза на слугинята си. – Чудесно.

– Беру да ни благослови – изсъска Скорген. – Десет крачки по-назад и топлината ни стапя на място, но тук…

– Това ще заглъхне, убедена съм – каза Фелаш. – Магията от вчера, да се изразим така, беше доста интензивна. И преди да сте прекалили с оплакванията, ще отбележа, че аз и слугинята ми сме не по-малко притеснени от този ужасен студ. Може би на Джагът им е било приятно да живеят в такъв климат, но както добре виждате, ние не сме Джагът.

– Ваше височество, за кораба ми… – почна Шурк Елале.

Фелаш дръпна от наргилето и въздъхна.

– Вече ви се извиних, нали? Може би е следствие от недостатъчно образование, но наистина не бях наясно, че всички кораби носят в коремите си определено количество вода, смятано за приемливо при пътуване. И че замръзването й следователно би могло да предизвика бедствие в смисъл на нацепени дъски и прочие. Освен това екипажът ви не работеше ли на помпите?

– Да. Но и сто ръце под палубата не можеха да помпат достатъчно бързо, предвид скоростта на замръзването. Не това имах предвид обаче – каза Шурк. – Както отбелязахте, всичко това го преживяхме. Просто лош късмет. Не, това, което искам да обсъдим, е въпросът с ремонта.

Фелаш изгледа светлокожата жена и потупа замислено зъбите си с мундщука на наргилето.

– Като се има предвид драмата, която разиграхте преди два дни, капитане, бях предположила, че по въпроса с „Вечна благодарност“ всичко е загубено. Премислихте ли?

– Да. Не. Искам да кажа, походихме по този плаж. Изхвърленият плавей е безполезен. Малкото дъски, които видяхме, са тежки като гранит – Маел знае за какво са използвали този проклет материал, но определено не плува. Всъщност, изглежда, притежава естествена потопяемост…

– Извинете, какво?

– Бутнете ли това дърво на каквато и да е дълбочина, остава там. Никога не бях виждала такова нещо. Дърводелецът ни твърди, че е свързано с минералите, които е попил материалът, и почвата, в която е расло дървото. Тъй или иначе, никакви гори не виждаме на сушата – никакви дървета, нищо.

– Което означава, че нямате дървен материал, с който да осъществите ремонта. Да, капитане, не беше ли точно това предположението ви преди два дни.

– Беше, да, и се доказа, ваше височество. И тъй като екипажът ми не може да оцелее на замръзнал кораб, изглежда, че като че ли наистина сме заседнали.

Скорген разрови пясъка със здравия си крак.

– Още по-лошото, ваше височество, е, че няма мекотели в плитчините. Не бихме могли дори пеш да стигнем там, където искате да идем.

– Крайно притеснително – измърмори Фелаш, без да откъсва очи от Шурк Елале. – Но вие все пак имате идея, нали, капитане?

– Може би.

– Продължете, моля. Авантюрата и експериментирането не са ми чужди по природа.

– Да, ваше височество. – Все пак жената се поколеба.

Фелаш отпрати във въздуха вихрещо се облаче дим.

– Хайде, капитане, първият ви помощник вече посинява.

– Добре. Омтоуз Феллак, ваше височество… истинска Крепост ли е?

– Не знам какво точно имате предвид с този въпрос.

– Крепост. Владение. Място. Свят, различен от този…

– Където можем да намерим, ъъ, дървета – добави Скорген. – Или нещо такова. Освен ако всичко не е лед и сняг, разбира се, или още по-лошо.

– Аа, разбирам. – Потупа се замислено с мундщука по устните. – Крепостта на Лед, точно. Магията – както всички открихме – определено е… студена. Неприятно при това. Въпреки пропуските в образованието ми по отношение на корабостроенето и прочие, досежно Крепостите то е доста по-задълбочено. – Фелаш се усмихна. – Естествено.

– Естествено – каза Шурк Елале, колкото да не позволи на Скорген да се обади.