САКАТИЯТ БОГ

– Най-обичайната проява на Омтоуз Феллак е точно това, което изпитахме. Лед. Жесток студ, замразяващ и изнервящ. Но трябва да се разбере, въпросната магия е била оформена като защитно оръжие, ако щете. Джагът са били във война с неумолим враг и са губели тази война. Опитали са да се обградят с могъщи ледени стени, да ги превърнат в непреодолима преграда. И много често са успявали… за известно време. Разбира се, както обича да изтъква майка ми, войната стимулира изобретенията и скоро след като едната страна подобри тактическата си позиция, другата бързо се приспособява да преодолее въпросното предимство – стига да има достатъчно време, за да го направи. Интересно, би могло да се твърди, че тъкмо собствените грешки на Джагът са довели до поражението им. Защото ако бяха погледнали на леда не като на защитна мярка, а като на нападателна – ако бяха направили от него истинско оръжие, сила за нападение и атака – като нищо са можели да унищожат врага си, преди да е успял да се приспособи. А макар детайлите, свързани с този враг, да са смътни…

– Извинете, ваше височество – прекъсна я капитанът. – Но, както отбелязахте преди малко, първият ми помощник наистина страда. Ако ви разбирам, ледът и студът на Омтоуз Феллак са просто аспекти или, предполагам, приложения на определена сила. И като такива, те не са единствената характеристика на силата.

Фелаш плесна с ръце.

– Точно така, капитане! Великолепно се изразихте!

– Благодаря, ваше височество. Толкова съм облекчена. Е, досежно тези други аспекти на Крепостта, какво можете да ми кажете?

Фелаш примига.

– Ами, нищо.

– Нищо?

– Нищичко, капитане. Единствената проява на Омтоуз Феллак, която е виждал този свят, е била с аспекта на лед.

– Тогава откъде знаете, че в нея има нещо повече?

– Капитане, това просто е логично.

– Значи този възглед, че има нещо повече е само… теоретичен?

– Скъпа моя, терминът не е пейоративен, въпреки тона, който използвахте току-що.

Зъбите на Скорген Кабан затракаха, когато проговори:

– Аз за това ли стоях тука? Нямате нито една изплюта от Маел податка?

– Едва ли сте точен, помощник-капитан – каза Фелаш. – Едва ли щеше да помогне на когото и да било от нас, ако бях казала просто: „Не знам“, нали? Това, което всъщност казах, е: „Не знам, но вярвам, че тази нишка си струва да се проследи.“

– Тогава защо не го направихте?

– Но аз го направих!

Шурк Елале се обърна към Скорген.

– Стига, Хубав. Върни се при другите.

– И какво да им кажа?

– Кажи им, че… проучваме възможности.

Фелаш махна с пухкавата си ръка.

– Момент, моля. Предлагам и двамата да се върнете при приятелите си. Проучванията, които ще ме ангажират днес, е най-добре ги направя сама, защото не мога да гарантирам безопасността на когото и да било в непосредствена близост. Всъщност предлагам да преместите бивака си на разстояние може би два пъти по-голямо от сегашното.

– Ясно, ваше височество – каза Шурк Елале. – Ще го направим.

Щом се отдалечиха, Фелаш се обърна към слугинята си и измърмори:

– Чака те пътуване, миличка.

– Да, ваше височество.

– Облечи се хубаво – посъветва я Фелаш. – Приготви си броня и си вземи метателни брадви. И ще се наложи да доплуваш до кораба за някое парче дърво. Но преди всичко това бих искала ново котле чай и още ръждивец за това наргиле.

– Веднага, ваше височество.

– Богове на бездната – изруга Шурк Елале, докато наближаваха бивака на екипажа, – какви цици има само! Винаги ме е удивлявало необикновеното разнообразие, което ни благославя всички. – Хвърли око на първия си помощник. – Или ни проклина, както е в случая може би.

– Исках да й забия един нож в черепа, капитане.

– Задръж тия идеи и ги скрий дълбоко и на тъмно – ако те чуе някой от екипажа, не искам да си имаме точно такива неприятности.

– Разбира се, капитане. Все едно, беше просто импулс, като кърлеж под окото. Между другото, как изобщо можа да видиш циците й под всичките ония топли кожи?

– Много добре ги видях аз. Нарича се въображение, миличък.

– Де да имах и аз.

– Междувременно трябва да успокоим някои страхове и предполагам, че изместването ни по-далече по брега ще е добро начало.

– Добро ще е, да. – Той се почеса по набръчкалите шията му белези. – Знаеш ли, капитане, някакъв нюх ми подсказва, че оная нейна слугиня не е толкова безполезна, колкото изглежда, как мислиш?

– Варенето на чай и паленето на лули за нищо ли го смяташ, миличък? Казвам ти, сериозно си мисля да си намеря слугиня, щом се върнем у дома. Разбира се, няма никакво правило, според което трябва да е жена, нали?

По уродливото му лице пропълзя червенина.

Шурк го плесна по гърба.

– Прав си за нея, Хубав. Според мен е също толкова зла магьосница като принцесата, ако не и повече. Тая жена се прикрива добре, но само да й погледнеш китките… Освен ако не се упражнява в хвърляне на бали сено, докато не я гледа никой, а и според белезите на дланите трябва ножове да има в балите… Тъй че да, много повече е, отколкото изглежда.

– Как се казва, между другото?

– Представа нямам. – Шурк изсумтя. Моряците в бивака вече ги гледаха. – Добре, Хубав, остави на мен да говоря.