САКАТИЯТ БОГ

– Въпреки всичко – отвърна магьосничката, докато продължаваше заповедните си жестове към слугинята си, – трябва да гледаме на теб като на свой враг.

– Все още не разбираш, нали? Вашите врагове са Древните сред Чистите, които искат пълното унищожение на целия ви вид, не просто на този континент, а по целия свят.

– Сигурна съм, че разбираш защо бихме могли да възразим на такива желания – рече магьосничката, а слугинята й междувременно дойде при тях и пъхна глинена лула в пухкавата й ръка. Младата жена запуфка да я разпали и продължи: – И макар, изглежда, да ми намекваш, че не споделяш ревността на вашите Древни Чисти, не мога да не се запитам какво точно те доведе тук, при мен.

– Спазарила си се с джагътите – каза Справедливост.

– Те споделят отвращението ни към вашите представи за справедливост.

Справедливост се намръщи.

– Не мога да разбера каква ценност виждат джагътите в теб, малко глупаво момиче, което си играе с гибелна магия, да не говорим за това безжизнено изчадие, приютило в себе си паразит. – Погледът й се впи в слугинята. – Има ли чар някакъв в тази? Ако има, твърде неуловим е за мен. Кажи ми, магьоснице, джагът ли е тя?

– Слугинята ми? Богове, не!

Очите на Справедливост се спряха на кораба в залива.

– Там ли е той?

– Кой?

– Твоят съюзник. Бих искала да говоря с него. Или с нея.

От лулата изпуфка облак дим.

– Извинявам се, какъв съюзник?

– Къде се крие джагътът? – настоя Справедливост.

– А, разбирам. Грешиш. Не съм сключила никаква сделка с определен джагът. Просто пожертвах малко кръв за привилегията на Омтоуз Феллак…

Немрящата се обърна към чародейката.

– Какво си направила?! Блудния да ме бутне – онази буря! Не можеш да…

– Необходимост, капитан Елале. А сега, моля те, поразмишлявай в мълчание за малко, нали?

– Изумена съм – призна Справедливост. – Не си представях, че ще си толкова… задръстена.

– Тръни и камъни…

– Не можеш да се пазариш с Омтоуз Феллак – не си Джагът. Не, трябва ти благословия или лична намеса, и това е вярно както за смъртен, така и за Древен бог. Този кораб е джагътски – видът му не е плавал по моретата на този свят от хилядолетия. Откъде е дошъл?

– От селението на самия Омтоуз Феллак – каза чародейката.

– Не, това е невъзможно. Освен ако някой джагът не е пътувал в лабиринта – но не, той е само лед – този кораб е построен в този свят. Разбираш ли защо това е нелогично.

– Явно не е само лед.

– Видяла си Омтоуз Феллак?

– Слугинята ми – отвърна чародейката. – Тя отпътува през портала. Влезе в Омтоуз Феллак и се върна с кораба.

Справедливост се обърна към слугинята.

– Опиши мястото, където беше.

– Просветли я – заповяда магьосничката, след като слугинята се поколеба.

Слугинята сви рамене и рече:

– Гора. Демони. Оврази. Зли маймуни.

– Не си пътувала до Омтоуз Феллак – заяви Справедливост. – Порталът се е отворил към друго селение, различен лабиринт.

– Не може да бъде – възрази чародейката. – Моят ритуал се захрани от силата на Омтоуз Феллак.

– О, спрете – провлече немрящата, беше скръстила ръце на гърдите си. – Тази Форкрул Ассаил е дошла да преговаря. Иска да предаде своите. Очевидно е дошла да търси съюзници, макар че защо е решила да търси нас си остава донякъде загадка, след като явно не знаеше, че използваш Омтоуз Феллак, принцесо. Тъй че, освен ако уменията ти в магията са такива, че дори боговете да треперят, признавам, че ми е трудно да разбера какво иска от нас.

Справедливост въздъхна и каза:

– Усетихме докосването на Древен лабиринт, но не можахме да определим кой е.

– Значи са те изпратили Древните Чисти?

– Не, тези, които стоят близо до Шпила, са почти слепи за отдалечени сили. Като казвам „ние“, имам предвид себе си и другарите ми. Пътували сме много пъти далече отвъд влиянието на мощта, излъчвана от Шпила, иначе нямаше да можем да засечем тези… смущения.

– А сега искате да постигнете някакъв съюз – каза немрящата.

– Вие търсите Шпила и онова, което лежи на олтара му…

– Не точно – прекъсна я чародейката, замълча, за да дръпне здраво от лулата, и добави: – Търсим начин да предотвратим онова, което замисляте вие.

– И как мислите да го предотвратите?

– По същия начин като теб: съюзници.

– Ако искате да имате и най-малката надежда за успех, ще ви е нужна нашата помощ.

– А ако не ти повярваме? – попита немрящата.

– О, всичко това е просто загуба на време – заяви Справедливост. – Ще говоря с джагъта веднага.

– Няма джагът – каза чародейката зад воала от дим.

– Значи той или тя се крие дори от теб. Отвори портала – онзи, който си използвала за слугинята си. Присъствието е много близо – усещам го. Усетих го още когато отприщихте Омтоуз Феллак срещу мен. Отвори портала и нека всички да видим кой е дошъл сред нас.

Магьосницата изсъска и подаде лулата си на слугинята. После каза:

– Е, добре. Ще бъде крехък портал. Всъщност бих могла да се проваля…

– Няма.

Чародейката се отдалечи, полюшвайки закръглените си бедра. Вдигна ръце и пръстите й се задвижиха във въздуха, сякаш дърпаха невидими конци.