САКАТИЯТ БОГ

Първите двама моряци, които я видяха, се разкрещяха. Блеснаха оръжия и човешките същества изведнъж се втурнаха към нея.

– Ще говоря…

Един ятаган посече към лицето й. Тя се изви настрани, сграбчи китката и стисна, докато костите не се пръснаха. Мъжът нададе вой, а тя пристъпи напред и заби пръстите си в гърлото му. Кръв плисна от зяпналата му уста, очите се облещиха и той се свлече. Нечий нож се стрелна към корема й. Кръстът й се изви настрани, за да отбегне атаката, едната й ръка изсвистя напред, докопа челото на жената и го строши като черупка на яйце.

В лявото й рамо удари ятаган и отскочи като от здраво дърво. Справедливост изсъска, изви се настрани и два бързи удара прекършиха врата на мъжа. Вече намръщена, загази напред, тела се завъртаха и падаха от замахващите й ръце, крясъците бяха оглушителни…

А след това оцелелите бягаха по брега, захвърлили оръжията си, а до водата, на трийсет крачки от нея, стояха четири фигури: мъж и три жени. Справедливост закрачи към тях.

Магията изригна от най-ниската жена. Вълна изгарящ студ връхлетя срещу Форкрул Ассаил и я изтласка на стъпка назад.

Втората жена бе извадила две метателни брадви с къси дръжки и бързо настъпваше.

„Кълна се в сладката целувка на Бездната, всички ли са самоубийци?“

– Спри!

Една брадва полетя право към нея. Тя се отмести от пътя й, но изпъшка, когато втората я удари в гърдите – желязното острие заседна в гръдната й кост. Прониза я неописуема болка. Втора вълна на Омтоуз Феллак я надигна от пясъка и я отхвърли на пет крачки назад. Тя падна тежко по гръб, превъртя се и се изправи. Костите на гърдите й се сгърчиха, изхвърлиха острието на брадвата и тя се изправи навреме, за да посрещне следващата атака на жената с брадвите.

Дълги ножове, съсък на остриета.

Справедливост отби ударите един след друг, но бе изтласкана назад на стъпка-две.

Пробуди гласа си.

– СПРИ!

Жената се олюля, но след това изръмжа и натисна напред.

– СПРИ!!!

Кръв плисна от носа на нападателката й. Кръв в очите й. Тя залитна, но отново вдигна оръжията си.

Справедливост изръмжа, пристъпи напред и я зашлеви толкова силно, че главата й изпращя. Жената рухна. Форкрул Ассаил застана над нея и за миг помисли да й строши гърлото с пета.

Една стрела забърса лявата й скула и отвори червена резка.

– СПРЕТЕ ВСИЧКИ!

Жената в краката й простена и се опита да се надигне. Ядосана, Справедливост се пресегна надолу, вдигна я и я запокити в морето на десет крачки отдясно. Изпъна дълъг пръст към магьосничката.

– Ще говоря на теб!

Другата жена с нея изкрещя:

– Тогава спри да убиваш екипажа ми!

Справедливост опипа с пръст резката на скулата си – раната вече се затваряше. Въздъхна. Гърдите я боляха, но костите бяха започнали да заздравяват и болката бързо заглъхна в сърбеж.

– Те ме нападнаха. Аз просто се защитих. Всъщност – добави, докато се приближаваше, – ако исках да ги убия всичките, вече щях да съм го направила.

– А онези пет трупа ей там?

– Както казах, щях да съм ги убила всичките.

Захвърлената в плитчините жена се изправяше колебливо. Справедливост я изгледа за миг и каза кратко.

– Ако отново ме нападне, ще я убия. – Обърна се към магьосничката. – Кажи й го ясно – твоя е, нали?

Ниската пълна магьосничка размърда странно пръстите на едната си ръка.

– Много ми е трудно да я задържа да не ти откъсне главата. Определено боравиш добре с думите, Инквизитор, но това няма да се получи втори път.

Справедливост присви очи към третата жена и изсумтя.

– Казано е, че Селението на Смърт е раздрано. Вашият вид ли вече носи чума на света?

– Не нося никаква чума – отвърна жената.

Форкрул Ассаил се намръщи. Видиотена ли беше тази? Знаеше много добре, че мозъкът на такива същества често загнива непоправимо.

Мъжът, който стоеше до немрящата, я беше зяпнал с единственото си здраво око.

– Какво каза тя, капитане? Че си чумава ли?

– Не, Хубав, каза, че си идиот. Сега млъкни и вземи събери екипажа, че виж как се пръснаха кой накъдето види, и назначи погребален наряд и каквото трябва там. Хайде.

– Слушам, капитане. – После се поколеба и изхриптя дрезгаво така, че да го чуят всички: – Ако някой е чумав, това е тя. Цялата бяла и с всичките тия вени по ръцете, и…

– Върви, Кабан. Веднага.

Мъжът кимна и се отдалечи с куцукане.

Справедливост загледа как нападналата я жена започна да събира оръжията си.

– Инквизитор – заговори магьосничката, – нямаме никакво намерение да търпим вашата… присъда. Всъщност обявяваме ви за свой враг.

– Сляпата омраза ли е единствената ви реакция? – попита Справедливост. – Наричаш ме Инквизитор, с което ми подсказваш, че знаеш определени подробности от местно значение. Но все пак титлата е предположение. Допускаш, че всички Форкрул Ассаил са Инквизитори, а това е невежество. Всъщност повечето Инквизитори, които наложихме над народите на тази земя, бяха Разводнени – в жилите им тече толкова човешка кръв, колкото и на Ассаил. Намерихме доста приятна ирония в това да наблюдаваме усърдието им, между другото.