САКАТИЯТ БОГ

– Съгласен съм да отстъпя пред желанията й, Смъртен меч Геслер.

– Е, ние не сме.

– Точно така – изръмжа Сторми. – Гес най-добре да се оправя с Че’Малле – всичко е до миризмите, нали? Трябва само да пръдне и всички мечове са извадени, което общо взето си е както си беше едно време. Ами че то в казармите още…

– Всичко е до доверието – каза момчето. По-голямото куче беше клекнало до него. Очите му блестяха войнствено на покритата с белези муцуна.

Всички се смълчаха. Тишината се проточи.

– Няма да е зле да обясниш, Гръб – каза мрачно Геслер.

Брис понечи да заговори, но Араникт го спря с ръка на рамото му.

– Всичко се свежда до това кого тя познава най-добре – продължи Гръб. – Нищо повече.

– Ние спасихме живота им! – възкликна знаменосецът.

– Млъкни, войник – сряза го Брис. – Това, което казва момчето, е смислено, Геслер. В края на краищата как може тя да разбере мотивите ни? Тази война е нейна, винаги е била нейна. Защо сме тук? Защо кралица Абрастал изглежда готова също да превърне това в своя кауза? Ловците на кости смъкнаха ледериите на колене – не бихме ли могли да таим негодувания заради това? Не бихме ли могли да мислим за измяна? Колкото до Болкандо, според всички описания хундрилите са опустошили огромни райони в кралството и са пролели кръвта на поданиците на кралицата. Заедно с перишите са подложили Болкандо на пълен грабеж.

– А защо да има по-добро основание да се довери на нас? – попита Геслер. – Нас ни отмъкнаха и сега командваме собствената си проклета армия от гущери. Фактът е, че дезертирахме от…

– От нищо не съм дезертирал! – извика Сторми. Малкото куче заджавка.

Брис забеляза усилващата се тревога на лицето на жената от Оул. Улови погледа й и рече:

– Вие ли сте дестраянтът?

– Аз съм Калит – отвърна тя. – Не разбирам какво става. Както използвате търговската реч, има думи, които не знам. Съжалявам. – Кимна към Геслер. – Той е Смъртен меч на К’Чаин Че’Малле. Той е защитник на Матрона Гунт Мач. Трябва да се бием, за да останем живи. Има стари рани… стари… престъпления. Не можем да избягаме. Гунт Мач не може да избяга. Воюваме и ще воюваме.

– И по някакъв начин адюнктата разбира тази истина – разсъди Брис. – Как?

Калит поклати глава.

– Не я познавам. Но… – Посочи момичето до Гръб. – Където отиде тя, има огън.

Геслер потърка лицето си с ръце.

– Нашата… Цеда. Синн. Без нейната магия и на Гръб На’Рук щяха да ни победят. Не на земята, а от небесните крепости. – Въздъхна. – Тъй че Синн и Гръб спасиха живота на всички ни. Адюнктата каза, че ще ни трябват.

– Не – поправи го Сторми. – Каза, че ще са в по-голяма безопасност с нас, отколкото с нея.

Геслер се обърна към Брис.

– Мислехме да тръгнем след нея – в онази пустиня.

– Няма да бъде отклонена – каза Брис. – И не иска никой от нас да я последва. Убедена е, че ще сме нужни другаде.

– Не мога да поема командването – каза Геслер. – Аз съм само един проклет от Гуглата морски пехотинец, шибан сержант.

– Беше проклет Юмрук, Геслер! – настоя Сторми.

– За три дни…

– Докато те разжалваха, да! А защо те разжалваха? Не искаш да го кажеш, нали?

– Остави…

– Няма! – Сторми изпъна пръст към приятеля си. – Ти си въобрази, че може да си следващият Дасем! И взе, че закле душите на всички ни на един проклет бог! Не ти е за първи път да си Смъртен меч, нали?

Геслер се обърна вбесен към Сторми.

– Откъде можех да знам? Не е като Финир да се е протегнал и да ме е потупал по главата, нали? А за тебе какво да кажем, Адютант? Излъга проклетата императрица!

– Картерон и Урко ме помолиха!

– Ти предаде империята!

Цеда Синн се смееше, но беше студен и жесток смях.

Калит бе пребледняла и отстъпи назад, въртеше широко отворените си очи от Геслер към Сторми и обратно.

– Точно за това ще сте нужни – рече Синн на Геслер. – Но няма да ви хареса. Ха! Изобщо няма да ви хареса!

Геслер понечи да се нахвърли върху момичето, но Сторми го спря и го избута назад.

– Ще спрете ли всички!?

Викът на Араникт наистина ги спря.

Геслер изруга тихо и извърна очи от предизвикателния поглед на Сторми.

– Принце, изобщо не съм го искал това. Исках вие да поемете върховното командване – вие или Кругава. Богове, дори онази кралица, за която говорихте. Изобщо не го искам.

– Проблемът се оказа много по-сложен, отколкото мислех – рече Брис. – Но ще спазя споразумението си с адюнктата. Не очаквам и кралица Абрастал да склони. Нашите благороднически титли са само продукт на обстоятелства. Не предполагат някаква особена дарба или способност, както и двамата знаем. Смъртен меч Геслер, не може да се отрече, че вие командвате най-внушителната армия в този съюз, поради което командването трябва да се падне на вас.

Геслер въздъхна отчаяно.

Сторми изръмжа, обърна се и закрачи към чакащите К’Чаин Че’Малле. Малкото рошаво куче го последва.

Геслер сви рамене.

– Харесваше ни както го бяхме направили – богове, колко отдавна беше. Сврени в някакъв мръсен гарнизон в едно вмирисано рибарско селце. Бяхме се покрили толкова далече, че светът сякаш бе забравил за нас, и точно така искахме да е. А виж ни сега. Богове на бездната!

Брис кривна глава.