САКАТИЯТ БОГ

– Тя говори с твоя бог?

Банашар изсумтя.

– Не, Лостара. Тя рядко изобщо говори – точно ти от всички би трябвало вече да го знаеш. Не. Тя просто отказа да се отклони от пътя си и само с това смири боговете. Разбирате ли ме? Смири ги.

Рутан Гъд поклати глава.

– Боговете са твърде арогантни, за да бъдат смирени.

– Преди година, докато лежах пиян на нара си, щях да се съглася с теб, капитане. Тъй че кажи ми сега, ще се биеш ли за нея?

Рутан Гъд го изгледа с присвити очи, а след това промълви:

– С цялото си сърце.

Лостара изхлипа сподавено.

Ловците на кости се строиха в колона. Останала сама по изрична заповед, адюнктата яхна коня си и остана неподвижна на него, докато и последният фургон не изтрополи напред, а след това обърна коня на запад.

Виждаше утъпканата диря, оставена от морската пехота и тежките, леко извита на север, но все пак в западна посока. Вече не се виждаха, потънали в измамните гънки на равнината. Ръката й забърса празната ножница на хълбока й и се отдръпна. Тя намести каишката на шлема си, след това огледа захабената си, многократно кърпена малазанска униформа. Тъмночервеното бе избледняло, сивото – станало бяло на места. Кожата на ръкавиците беше напукана и зацапана от пот и засъхнала сол. Брънките на бронята, предпазваща бедрата й, бяха протрили тук-там подплатата.

Прокара ръце по връзките на тежкото черно наметало, за да провери дали са затегнати добре. След това избута с ръка измъкналите се кичури рядка коса от страните си.

Обърна коня си и го подкара в бавен тръс.

Докато подминаваше колоната от дясната страна, гледаше право напред.

Войниците я изпращаха с поглед.

Нито една окуражителна дума, нито един жест, нито един въпрос – само тропот на ботуши и дрънчене на броня.

Яздеше изправена и се придвижваше бавно към челото на колоната. И от всички пътувания, които бе предприемала, от самото начало, това – от тила на колоната до челото й – бе най-дългото, което изминаваше. И както винаги, изминаваше го сама.

Яхнали костенобели джагски коне, тримата Форкрул Ассаил спряха на една трета левга от армиите си. В умовете си чуваха далечен грохот и знаеха, че щурмът срещу Великия шпил е започнал. Но Акраст Корвалайн тръпнеше от ударите на чужда магия, древна и нова, тъй че подробностите им убягваха. Тревогата, понесла се между тях, беше, уви, осезаема.

– Няма значение – заяви брат Възвишеност. – Имаме пред себе си изрична задача и в това ще надделеем. Окаже ли се, че трябва да се върнем, за да спечелим отново Олтара на Съда, ще го сторим.

Сестра Свобода заговори:

– Братя, усещам три заплахи пред нас, но една от тях няма да ни достигне навреме, за да повлияе на предстоящото сражение, така че за момента можем да я пренебрегнем. Това, което ме безпокои обаче, е по-малкият от двата елемента пред нас. Ясно е, че имат специфично намерение, а главната сила, която идва към нас, цели да блокира настъплението ни. От това заключавам, че целта на по-малката сила е от съдбоносна важност.

Брат Възвишеност кимна замислено.

– Какво предлагаш, сестро?

– Всеки от нас притежава армия, братя. Ако сетивата ми са точни – а ви уверявам, че са, – всеки от нас сам надвишава по мощ главната сила пред нас. Но предвид това, че врагът ни вероятно е трудно преодолим по начин, който все още не сме осъзнали – все пак успяха да прекосят Стъклената пустиня, – съветвам да отделим две армии за тяхното унищожаване. Третата, може би твоята, брат Гроб, се отправя с бърз ход да догони по-малката сила – и да предотврати онова, което са замислили да направят.

– А тази малка сила – рече брат Гроб с тънкия си глас – бяга на северозапад, нали?

– Едва ли е точно бягство – отвърна сестра Свобода и се намръщи. – Продължавам да усещам известна самоувереност у теб, брат Гроб, може би малко прекалена предвид обстоятелствата.

По-старият Чист изсумтя.

– Ще се изправим срещу хора. Дотук, през всичките ми хиляди години живот, тези същества все още не са ме впечатлявали.

– При все това те умолявам да влезеш в бой с увереност, смекчена с предпазливост, братко.

– Ще бъда подобаващо изряден в изпълнението на мисията си, сестра Свобода. Ще, догоня тази шепа хора и ще ги унищожа.

– Думите ти ме успокояват – отвърна тя. – Брат Възвишеност, ще приема с охота съображенията ти по предстоящия проблем, тъй както и на брат Гроб. Този трети елемент – тъй смущаващо ефикасен срещу северните ни сили – е, както казах, твърде отдалечен, за да повлияе на сраженията, които предвиждаме. Съществува обаче нищожният риск – след като е известно, че определени части от тях са мобилни – да не пресрещнат брат Гроб, ако той поведе силите си на север оттук в опит да стигне колкото може по-бързо до целта си. Виждате ли, инстинктите ми подсказват, че противникът на брат Гроб – въпреки жалката си численост – е всъщност най-опасният елемент пред нас.