САКАТИЯТ БОГ

– Разбрано, сестра Свобода. В такъв случай бих ли могъл да предложа следното? Брат Гроб да раздели армията си въз основа на скоростта на придвижване. Лично да поведе леката си и средна пехота не на северозапад, а на югозапад, като заобиколи силата, с която ти и аз ще влезем в бой, а след това да удари право на север зад въпросния враг. В същото време тежката му пехота взима по-късия северозападен маршрут – бидейки тежка пехота, те могат успешно да устоят на набезите на конница, в случай че стане неочакваното. Предвождан от най-чистите Разводнени, елементът на тежката пехота може да координира пристигането им до целта да съвпадне с това на частите с брат Гроб, след като елементарна комуникация би трябвало да е възможна.

Сестра Свобода се обърна към брат Гроб.

– Устройва ли те това, брате?

– Леките и средни елементи съставят малко над две хиляди войници – в моята сила винаги е преобладавала тежката пехота, след като първоначално бе организирана за обсади и позиционни сражения. Сестра Свобода, колко точно е преценката ви за състава на тази по-малка вражеска сила?

– Не повече от сто, смятам, брат Гроб.

– Е. – Той се усмихна. – Две хиляди срещу сто. Ще ми простите ли двамата за леката увереност предвид това съотношение?

– След като сме сигурни – отвърна брат Възвишеност, – че няма някакъв проход или други подобни особености на терена, където да бъдат изтласкани атакуващите, не мога да не споделя увереността ти, брате Гроб. В най-добрия случай врагът ще защитава някой хълм – може би една от древните могили на Елан – и така ще може да бъде атакуван от всички страни. И, разбира се, дори леките и средни сили да се провалят, отрядите на тежката пехота ще се присъединят към вас и с това ще подсилят следващите атаки. Предвид всичко това вярвам, че успешно решихме проблема с по-малката вражеска сила. – Възвишеност се обърна към Свобода. – Само сто, казваш? Може би са дезертьори?

– Възможно е – съгласи се тя. – Но все пак инстинктите ми подсказват друго.

– Със страст?

Тя го погледна.

– Да, брат Възвишеност, със страст.

– Тогава, ако позволите – рече Възвишеност, – може би трябва да обсъдим друг повод за загриженост. Третата сила, която толкова упорито се противопостави на усилията ни да я съкрушим или дори задържим, сега се придвижва с ясното намерение да се включи в битката – въпреки че, както казваш, сестро, ще дойдат твърде късно. Съображенията ми са следните: би било прекалено да си представим, че тук не е имало никакво координиране. Първо, завладяна е най-силната крепост в Естобанси, с което е застрашен нашият север, и, по-важното, нашият основен източник на храна, след като провинцията на долината е най-плодородната. Ние реагираме, като изпращаме армии срещу тях, само за да бъдат съкрушени. Сега, според това, което успяваме да доловим от сестра Благоговение и брат Усърдие, при Шпила два отделни елемента са влезли в бой с нас от юг. И ние, разбира се, сега тръгваме, за да блокираме нахлуване от запад. Доколкото знаем, чужда флотилия в момента влиза в залива Коланси. – Изгледа мълчаливо израженията им и бавно кимна. – Това е било добре планирано, не сте ли съгласни? Първоначалната му цел, да раздроби активните ни армии, вече е постигната. Във всеки отделен случай ние сме принудени да реагираме, вместо да държим инициативата.

– Вещо върховно командване значи – каза сестра Свобода.

Но брат Възвишеност поклати глава.

– Всъщност в това се долавя голяма стратегия и също както твоите инстинкти говорят със страст за проблема с по-малката сила, сестра Свобода, така и моите инстинкти крещят, че това нашествие – тази стратегия и всеки един отделен тактически ход – е всъщност продукт на една-единствена индивидуална воля. – Кимна към брат Гроб. – Приемам преценката ти за хората като цяло. Но не е ли вярно също така че, в редки случаи, от множеството на посредствеността, каквато е човечеството, се издига личност с изключителна визия, съчетана с волята за постигане на тази визия, която личност излъчва внушително присъствие. Личност, която оформя хода на историята.

– Харизматични тирани имаш предвид – изсумтя брат Гроб. – Всъщност те наистина се появяват от време на време, горят ярко и гибелно и също така бързо биват отхвърляни. Такива индивиди сред хората са неизбежно самопокварени и при все че може да оформят историята, това оформяне най-често е породено от страстта на въпросния тиран към унищожение. Брат Възвишеност, възможно е да сме изправени пред такава личност, която стои зад всичко това. Но важно ли е в крайна сметка? И не гарантира ли тъкмо тази необуздана амбиция края на глупака? Бих вметнал, с немалка доза насмешка, че ние сега представляваме доказателството за тази фатална самонадеяност от страна на въпросния тиран. – Обърна се към сестра Свобода. – Не потвърди ли ти, че северната заплаха е твърде далечна? Това грандиозно осъществяване на координирани нашествия всъщност се провали.