САКАТИЯТ БОГ

Поурс се изправи и проследи намръщения поглед на Кайндли.

– Ординъри Грей… Фан и Сампъл. И оня ужасен Семк – дето им извика имената, сър.

– Тъй ли?

Нов тласък от първата линия ги накара да залитнат назад.

– Връщай се в лагера, Поурс – свърши нещо полезно. Пази децата.

– Не мисля, че… о, добре. Сър…

– Тръгвам – разкарай се оттук.

– Сър…

– После искам да ми докладваш! Тръгвай, преди лично да съм те убил! Изпълнявай.

Низша Разводнена Трисин прекрачи през костите на брат Възвишеност – мъчеше се да не поглежда надолу, но не можа да се сдържи. Все още тук-там пълзяха скакалци – по кокалите и по хлъзгавите вътрешности, изпълзяваха от зяпналите челюсти.

Усещаше яростта на сестра Свобода, докато ранената Чиста замахваше – Т’лан Имасс нямаше да я победят, но отнемаха цялата й концентрация. Всъщност сега атаката се командваше от Висш Разводнен Мелест, от центъра.

Видя пред себе си редица от четирима войници и очите й се разшириха – „това ли е всичко, което имат срещу нас? Те са луди!“

Отдясно се изсипаха и десетина бойци редовна пехота.

От гърлото й изригна смях.

– Това ли ни предлагат в съпротива?

Махна с ръка и умът й отсече командата да се развърнат и да разширят предната линия.

Щяха да пометат тези глупаци, а след това да завият и да ударят по фланга отзад.

И битката щеше да приключи.

– Адюнкта – каза Рутан Гъд, – трябва да се отдръпнем назад – във фалангата. Не можем да останем тук – не можем да задържим тази лавина…

Но Тавори Паран все едно не го чу. Кръвта течеше по лицето й, сякаш всичко, което бе задържала, всичко, което бе таила досега вътре себе си, вече се изливаше на воля.

– Застани от лявата й страна, Лостара – с Хенар до теб. Аз съм отдясно. Адюнкта! Майната му на това чакане, да атакуваме.

Главата й се извърна рязко, очите блеснаха, изпълнени с дива ярост.

И четиримата се понесоха напред.

Трисин извика стъписана… Те атакуваха!?

И сега видя – един от войниците беше обвит в лед, чак до дългия меч в ръката му. А друг връхлиташе напред плавно като потекла вода, двата меча сякаш изтичаха от ръцете на жената. Освен бронираната в лед фигура другите бяха окъпани в кръв – да, тези бяха стояли срещу брат Възвишеност. „Тази жена – тя командва тази армия.“

„Но какво прави тя?“

„Какво правят всички те?“

Грид Фан изля поток ругатни на няколко езика и изрева:

– Бегом, тъпаци такива! Да ги догоним!

И докато тичаха напред – десет редовни войници, за да се притекат на помощ на своята адюнкта и офицерите й, ефрейторът намери дъх да изреве заповеди:

– Хеър Равидж – към другия край и бързо! Сампъл – след него! Шейдс Елар и Брутън Харб – прикрий Танцьорката и Блуроуз. Шипрек и Куд Хоул, останете с мен за адюнктата. Ти също, Грей.

Сержант Ординъри Грей изруга.

– По-старши съм от теб, Фан!

– Е, и?

– Добре де – изпъшка сержантът. – Изпълнявайте каквото каза Фан! Давай, ефрейтор!

– Асп Слитър – някаква магия имаш ли? Ти, Джил?

– Връща се – изсъска Джил Слайм.

Асп Слитър се изкиска като удушен лебед и изграчи:

– Само гледайте!

– Не! – извика Фан – бяха вече само на десетина крачки. – Задръжте, и двамата! Открийте шибания им командир и го ударете тоя шибаняк с всичко шибано, което имате, ясно?

Магьосницата от Картуул се изкиска пак.

– Не, сър. Изобщо не схванах.

От гърлото на семка Куд Хоул се изтръгна странно гъргорене. Фан го погледна накриво.

– Тоя твой смях…

Връхлетяха като вихрушка и се врязаха в първата линия на колансийците. Мечовете бяха като мълния в ръцете на танцьорката и където докоснеха, швирваше кръв и падаха тела. Загърнатият в лед воин газеше напред, ударите отскачаха от него, без да ги усети, врязваше се дълбоко в редиците и мечът му сякаш бе навсякъде. Високият войник отляво на танцьорката изрева и удари колансиеца пред себе си, натресе щита си в лицето на друг и събори и двамата в краката на настъпващите зад тях. Командирът им се биеше с изумителна точност, всяко движение или избягваше удар, или нанасяше смърт, а изражението й смрази сърцето на Трисин.

А след това дойдоха другите войници, четирима обкръжиха командира, трима от тях виеха като демони, четвъртият – с ужасна, грозно зашита уста. Удариха с безумна ярост и изтласкаха колансийците назад.

Видя как един грамаден войник налетя върху тежките, обкръжили бронирания в лед мъж, и успя да събори трима от тях. Късият му меч посече надолу, сякаш не повече от лек допир в шията на всеки колансиец – и от трите гърла швирна кръв.

– Обкръжете ги! – изкрещя Трисин три реда по-назад от предната линия. – Избийте ги…

Кълбо от пламъци погълна колансийския командир и забушува яростно, а от безоблачното небе изтрещя мълния, удари с тътен по земята, събори десетки войници и изрови огромна дупка в редиците. Заваля дъжд от изгоряла плът и разкъсани тела.

Три демона изпълзяха от земята под горящата жена, телата им покрити с изпъкнали усти, пълни със зъби като ками, ноктите им дълги като саби, главите им – гъмжащи от нажежени като въглени очи. Зареваха, хвърлиха се в пламъците и разкъсаха командира на парчета.

Грид Фан погледна вбесено двамата си мага – и видя как се гърчат от смях. „Шибани фокусници!“