САКАТИЯТ БОГ

При появата на хундрилите Юмрук Фарадан Сорт се покашля и заговори:

– Адюнкта, ако ми позволите да представя…

– Не е нужно – прекъсна я Тавори и погледът й се спря на Шелемаса. Адюнктата пристъпи напред, като принуди Смъртния меч и кралицата да се отдръпнат. – Предполагам, че вие сте Шелемаса, която успя да събере оцелелите от Щурма, поведе отстъплението и така спаси живота на много хора. Казват, че вие последна сте напуснала бойното поле. Присъствието ви тук е чест за всички нас. – Замълча, след което се обърна към Ханават. – Скъпа майко, скърбя за ужасните загуби, които сте претърпели. Натъжена съм също така, че в този момент съпругът ви живее само със своите загуби. Надеждата ми е скоро да се събуди за даровете на живота. – Обърна се към другите. – Ханават и Шелемаса са от Изгорените сълзи на Хундрил, най-отдавнашните ни съюзници. Тяхната жертва в деня на На’Рук спаси живота на хиляди. На този ден, и на всеки друг, ценя и ще ценя техния съвет. Юмрук Кайндли, намерете стол за Ханават – не подобава да стои в нейното състояние.

Араникт видя как Ханават надви сълзите, напиращи зад изненадата й… „Адюнкта Тавори, продължаваш да ни изненадваш.“

Тавори се върна на одевешното си място и заяви:

– Ловците на кости имаха достатъчно време да ближат раните си. Сега ни чака истинският марш.

Гласът на Кругава прозвуча хрипливо:

– Ние сме се заклели да…

– Да ми служите – отсече адюнктата. – Заклехте се да ми служите и ме боли от това, че се налага да ви го напомням, Смъртен меч.

– Не – каза Кругава с тон като наточено желязо. – Армията ви е сериозно пострадала, адюнкта. Стоим пред вас, всички ние, и сме готови да се обречем на вашата кауза…

– Не съвсем – намеси се кралица Абрастал. – След като все още не разбирам тази кауза, а ако мога да съдя по изражението на принц Брис, подозирам, че и той споделя притеснението ми.

Кругава изсъска някакво проклятие на своя език и опита отново.

– Адюнкта. Сега е моментът да слеем силите си, за да укрепим своята мощ…

– Не.

Думата се стовари като нож, забит в пода между двете.

Кругава пребледня.

– Ако се съмнявате в нашата вярност или кураж…

– Не – отвърна й Тавори. – Всъщност завися от тях.

– Но това е безсмислено!

Адюнктата се обърна към Абрастал.

– Ваше величество, присъствието ви тук е крайно неочаквано, но добре дошло. Вашето кралство, дори повече от това на крал Техол, е имало дългосрочни договори с онези територии на Коланси и Южните кралства по Пеласийско море.

– Самата истина, адюнкта.

– Какво можете да ни кажете за положението там?

Веждите на кралицата се вдигнаха.

– Предполагах, че сте напълно запозната с района, накъдето сте се запътили, адюнкта. Ако не е така, съм изумена. Що за война търсите? Каква е причината за тази ваша войнственост?

Тавори явно не желаеше да отговори. Мълчанието се проточи. Този, който най-сетне проговори, изненада всички.

– Червея ще се храни. – Банашар бавно вдигна глава. – Ще се тъпче от касапницата, която иде. – Размътеният му поглед обиколи всички и се спря на кралицата на Болкандо. – Какво струвате? Всеки от вас? – Кимна към адюнктата. – Тя смята… достатъчно. Достатъчно, за да води всяка възможна война. За вас, ваше величество. И за вас, принц Брис. И… – поколеба се за миг, сякаш му прилоша, – дори за мен.

– Не разбирам – каза Абрастал. – Но ще оставя настрана този проблем засега. За да ви отговоря, адюнкта, трябва да се разпростра надълго и широко. А… гърлото ми е пресъхнало.

Сорт отиде до входа, подаде глава навън и нареди на капитаните да донесат ейл.

Кралицата изсумтя и рече:

– Е, предполагам, че ейлът по? отива на една разказвана история от виното. Добре, ще започна. Дойдоха от морето. Не е ли винаги така? Все едно. Но в земите имаше неприятности много преди този ден. Десетилетия суша. Въстания, граждански войни, узурпации, множество богати някога държави вече бяха на ръба на рухването… В такива времена се знае, че се издигат пророци. Дръзки революции, главите на крале и кралици на върховете на копия, кръв по улиците. Но срещу сухо небе никоя кауза не тържествува, никой велик водач от масите не може да предложи спасение и много скоро дори техните глави вече красят копията.

Сорт се върна с бъчонка ейл и десетина калаени чаши и почна да налива – започна от кралицата.

Абрастал удари бърза глътка, въздъхна и продължи:

– Човек може да си представи какво е усещането. Светът свършваше. Самата цивилизация се бе провалила, разкрила ужасната си уязвимост – това, че се е крепила на сноп тънки пръчки. Вместо дъжд над земите се изсипа отчаяние. В Коланси процъфтяваше единствено провинция Естобанси. Захранвана от ледникови потоци и реки, заслонена от горещите ветрове на юга. Коланси продължаваше да съществува единствено благодарение на тази единствена провинция – но имаше твърде много гърла за изхранване и напрежението взимаше своята дан. И да имаше решение на това бедствие, беше твърде жестоко, за да се помисли. Чужденците от морето нямаха такива угризения и след като свалиха владетелите на Коланси, направиха това, което сметнаха за редно…