САКАТИЯТ БОГ

– И след като вече е капитан, официално и така нататък, трябва да спазва приличие.

– Вярно. Така де. В смисъл…

– Тъй че вместо да го направи той, съм аз. – И с тези думи ветеранът го прегърна, толкова силно, че костите на Ботъл изпращяха. Дъхът на Кътъл изсвистя в ухото му. – Все гледаше една карта, схващаш ли? Все я гледаше. Добре си дошъл, Ботъл. Богове на бездната, добре си дошъл.

Зазоряваше се. Сторми спря своя Ве’Гат на билото и загледа армията в низините долу. Знамената на Ловците на кости отляво, ротите се трупаха и бутаха да се строят за похода. Твърде малко роти, за да му хареса. Вече строени и обърнати на югоизток – ледерийските легиони, а с тях и редиците на перишите, и позлатените знамена на някаква друга армия. Намръщен, Сторми извърна отново поглед към Ловците на кости. Строяваха се за поход право на изток.

– Богове на бездната!

Неколцина конни съгледвачи на хундрилите го бяха забелязали: двама поеха обратно към авангарда, а останалите шестима с изпънати лъкове бързо препуснаха към него. Видял нарастващото им объркване, Сторми се ухили и вдигна ръка за поздрав. Те спряха на трийсет крачки.

Адюнктата и шепа офицери излязоха от редиците на Ловците на кости и препуснаха към него.

Помисли да ги срещне на средата на пътя, но се отказа. Извърна се и погледна назад към ескорта си Ловци К’елл и търтеи. Върховете на оръжията бяха забити в коравата пръст. Търтеите се бяха отпуснали на опашките си, малки птици прехвърчаха над козината им и се хранеха с ларви и кърлежи. Сцена на мир и спокойствие – за тях.

– Добре. Стойте там, всички. И не правете нищо… изнервящо.

Конете зацвилиха уплашено, щом се приближиха, и бързо стана ясно, че няма да се доближат повече до Ве’Гат. Сторми срещна очите на адюнктата над празнината.

– Щях да сляза – рече той, – но мисля, че краката ми умряха някъде през нощта. Адюнкта, нося ви поздрави от Смъртен меч Геслер, дестраянт Калит и К’Чаин Че’Малле на клана Гунт’ан.

Тя се смъкна от коня си и тръгна към него, като бавно свали кожените си ръкавици.

– На’Рук, ефрейтор, търсеха родствениците си, права ли съм?

– Да. Прокудени родственици, бих казал. Не видях прегръдки, когато се срещнаха.

– Щом сержант Геслер вече е Смъртен меч, ефрейтор, вие какво сте?

– Щит-наковалня.

– Разбирам. А богът, на който служите?

– Проклет да съм, ако знам, адюнкта.

Тя затъкна ръкавиците в колана си, свали шлема и прокара ръка през късата си коса.

– Битката ви с На’Рук…

– Малазанската тактика, адюнкта, заедно с тези зверове, ни даде предимство. Размазахме ги тия копелета.

Нещо в лицето й се промени, но той не можа да го разгадае ясно. Тя се озърна назад към офицерите си или може би към армията, чакаща по-натам, а след това погледът й отново се впи в него.

– Щит-наковалня Сторми, това същество, което яздите…

– Войник Ве’Гат, адюнкта. Само три от тях носят тези… седла.

– И вашата армия К’Чаин Че’Малле – виждам също и Ловци зад вас. Има ли още от тези Ве’Гат?

„Моята армия К’Чаин Че’Малле.“

– Много са, да. Поотупаха ни малко, разбира се. Онези небесни крепости ни създадоха проблем, но пристигнаха някои неочаквани съюзници и ги свалиха. Това дойдох да ви кажа, адюнкта. Синн и Гръб ни намериха. Имаше и още някой също. Така и не разбрах кой беше, но все едно, никой не се измъкна от Азата, когато всичко приключи, тъй че едва ли са оцелели.

Беше й подхвърлил достатъчно, за да обърка и проклет асцендент. Но тя само го изгледа и попита:

– Щит-наковалня, вие сега командвате армия от К’Чаин Че’Малле?

– Да, и двамата ни дребосъци казват, че трябвало да останат с нас, освен ако вие не заповядате да се върнат при вас…

– Не.

Сторми изруга наум.

– Сигурна ли сте? Сръчни са, не ядат много, чистят след себе си… общо взето – е, от време на време – но с повечко тренировка, какво пък, ще влязат във форма…

– Юмрук Кенеб е мъртъв – прекъсна го тя. – Загубихме също и Бързия Бен, и повечето морска пехота и тежки.

Той потръпна.

– Ония Късоопашати бяха сериозно разпердушинени, когато ни намериха. Но думите ви ми подсказват какво може да направите с дребосъците…

– На вас ще ви трябват повече, отколкото на нас.

– На нас? Адюнкта, къде според вас отиваме?

– На война.

– Срещу кого?

– Кои, Щит-наковалня. Предстои ви да водите война срещу Форкрул Ассаил.

Той вдигна вежди към Юмрука и капитаните, строени зад адюнктата. Блистиг, Лостара Юил, Рутан Гъд. Онзи окаян бивш жрец, полузадрямал на седлото си. Погледът му се върна на адюнктата.

– Та защо трябва да обявим война на Форкрул Ассаил?

– Питай дребосъците.

Сторми посърна.

– Няма ги много по обясненията тия двамата. Само Гръб казва изобщо нещо, и то от време на време. О, Синн си говори чудесно, когато я устройва. Ние с Гес, надявахме се, че вие ще сте… ъъ, по-общителна.

Блистиг отзад изсумтя.

– Щит-наковалня – каза Тавори, – уведомете Смъртен меч Геслер за следното. Армиите на перишите, ледериите и Болкандо настъпват към Шпила. Моето опасение е, че дори такава внушителна сила… няма да е достатъчна. Магията на Ассаил е могъща и коварна, особено на бойното поле…

– Нима, адюнкта?

Тя примига.