Сан Феличе

— Добре, сравнете могъщото чело, притиснато от косата, спусната до самите очи, всъщност отлика на истински римски тип. Сравнете тези гъсти, смръщени вежди, надвиснали над мрачни очи, с широкото, открито чело на Цезар, с неговия орлов поглед.

— Или соколов, occhi griffogni, казва Данте.

— Nigris et vegetis oculis, е казал Светоний. Ако позволите, аз ще се позова на Светоний, на тези черни, жизнени очи. Да се задоволим с това и ще видите на чия страна е бил умът. Обвиняват Цезар, че е допуснал в сената хора, които не знаели дори пътя към него — в това именно е неговата гениалност, както и гениалността на Рим. Атина, а като казвам Атина, аз подразбирам Гърция, е само колония, тя се рои и разпилява напън. Рим възприема, поглъща света и го претопява. Източната култура, Египет, Сирия, Гърция, всичко се влива в него. Семитският спят, представляван от Картаген и Юдея, се съпротивлява на Рим. Картаген е унищожен, евреите са разпръснати по света. В Рим ще владеят всички народи, защото всички народи са в Рим. След Октавиан Август, Тиберий, Калигула, Клавдий, Нерон, тоест след римските цезари, идват Флавиевци, които са само италианци, след това Антониевци — испанци и гали, подир тях Септимус, Каракала, Хелиогабал, Александър Север — африканци или сирийци. Дори арабинът Филип и готът Максимин заемат след Аврелиан и Пробус, сурови илирийски селяни, престола, който ще рухне при хуна Августул, умрял в Кампания, където е живял с шест хиляди жълтици пенсия, отпусната му от херулския цар Одоакър. Всичко около Рим рухва, само Рим още стои. Capitoli immobile saxum190.

— Не мислите ли, че тъкмо на това смешение на расите италианците дължат липсата на смелостта и характера си? — запита Макдоналд.

— Ах, ето че и вие, драги Макдоналд, съдите за същността по външността. Като виждаме страхливите и лениви ладзарони — а някой ден може би ще си променим мнението за тях, — трябва ли да предполагаме, че всички неаполитанци са страхливи и лениви? Вижте двата образеца, изпратени от Неапол: Салвато Палмиери и Еторе Карафа. Познавате ли в пашите легиони две по-силни личности? Разликата, съществуваща между италианците и нас, драги Жозеф — а страхувам се, че тя не е в паша полза, — се състои в това, че ние сме верни на васалския си народ и сме готови да умрем за някой човек, докато в Италия мрат по-скоро за идеи. Наистина италианците не търсят като нас, от любов към приключенията, безполезните опасности, по ние сме наследили това от прадедите си, древните гали. Те не проявяват като нас рицарско боготворене на жената, защото в тяхната история няма нито Жана д’Арк, нито Агнеса Сорел191. Не мечтаят възторжено като нас за феодалните времена, защото не са имали нито Карл Велики, нито Людовик Свети; но те имат нещо друго, имат строг дух, чужд за неопределени чувства. Войната е станала за тях наука — италианските кондотиери са за нас учители по стратегия. Какво са нашите средновековни пълководци, нашите рицари от битките при Креси, Поатие и Азенкур в сравнение с техните Сфорца, Малатсста, Брачо, Гапгранде, Фарнезе, Карманьола, Балиони, Ецелино? Най-великият пълководец в древността, Цезар, е италианец, а Бонапарт, който ще изяде всички ни един по един, както Чезаре Борджия искал да изгълта Италия лист по лист, дребничкият Бонапарт, когото смятат затворен в Египет, откъдето все ще се измъкне някак, дори ако ще трябва да вземе крилата на Дедал192 или хипогрифа на Астолф193, и той е италианец. Достатъчно е да погледнете мършавия му, рязък профил: у него има по нещо от Цезар, от Данте и от Макиавели.

— Ще признаете все пак, драги генерале, колкото и възторжени да са чувствата ви към тях, че има голяма разлика между римляните от времето на Гракхите194 или дори на Кола ди Риенци195 и сегашните.