Сан Феличе

— Да, генерале, няма защо да се казва такова нещо на човек, изминал за четиридесет и осем часа седемдесет левги планински път.

— Имате право.

— Освен това — обади се Гара — аз се заемам да отведа гражданина Карафа в Милано. Моята пощенска кола непременно ще пристигне утре.

— Няма да чакате вашата пощенска кола, драги ми посланико, а ще вземете моята — отговори Шанпионе. — При сегашните обстоятелства нямаме нито минута за губене. Макдоналд, пишете, моля ви се, от мое име на всички корпусни командири в Терачина, Проседи, Фрозиноне, Вероли, Тиволи, Асколи, Фермо и Мачерата да не оказват никаква съпротива, а щом узнаят, че неприятелят е минал границата, да се оттеглят към Чивита Кастелана, като отбягват всякакви схватки.

— Какво! — извика Гара. — Ще изоставите Рим на неаполитанците, без да се опитате да го защитите?

— Ще го изоставя, ако мога, без да дам нито един изстрел, но бъдете спокоен — няма да е за дълго.

— Драги генерале, по този въпрос вие знаете повече от мене.

— Аз ли? По военните въпроси знам само това, което казва Макиавели.

— И какво казва Макиавели?

— Аз ли трябва да казвам това на дипломат, който би трябвало да знае Макиавели наизуст? Ето какво казва той… Слушайте, Еторе, слушайте, Макдоналд… Макиавели казва: „Цялата тайна на воюването се състои в две неща: да правите това, което противникът не може да предположи, и да го оставите да направи всичко, което сте предвидили, че ще направи. Като следвате първото правило, ще обезвредите защитните му планове. Като следвате второто, ще осуетите нападателните му планове.“ Четете Макиавели, драга Гара, той е велик мъж, а след като го прочетете…

— След като го прочета?

— Прочетете го отново.

Вратата се отвори и камериерът се показа.

— Ето, драги Еторе, Сципион идва да ви каже, че банята е готова. Докато Макдоналд напише писмата, аз ще разправя на Гара всичко, което трябва да съобщи на Директорията за грабежите на нейните тукашни чиновници. След това ще седнем да обядваме и ще пием вино от избите на негово светейшество за нашето предстоящо щастливо влизане в Неапол.

XXXVII ДЖОВАНИНА

Нашите читатели трябва да са забелязали колко внимателно им представихме една непозната за тях страна и също така непознати действащи лица, за да запазим за разказа си и общата стегнатост, и разнообразните подробности. Тази грижа ни наложи естествено известни удължения, които няма вече да се повтарят, след като с твърде малки изключения повечето герои, които ще срещнем по пътя си, са взели участие в събитията и са проявили в действията си своя характер, доколкото сме успели да го опишем. Всъщност според нас дължината или краткостта на дадена книга не се измерва в материален мащаб: или творбата е интересна и дори да е деветдесеттомна, ще се стори на публиката кратка; или е скучна и дори да е от десет страници, читателят ще затвори такава брошурка и ще я захвърли, преди да я дочете; що се отнася до нас, тъкмо най-дългите ни книги, с други думи, тези, в които сме имали възможност да представим по-добре особени характери и по-дълга поредица от събития, са имали най-голям успех и са били четени с най-голямо увлечение.

Така че ние ще продължим повествованието си с вече известни действащи лица, за които ще ни се наложи да дадем само някои леки щрихи, при все че на пръв поглед сякаш се отклонихме от насоката ни, за да придружим в Рим нашия посланик и граф Ди Руво; едно необходимо отклонение, както ще се види по-късно, когато се върнем в Неапол осем дни след заминаването на Еторе Карафа за Милано и на гражданина Гара за Франция.

И така, ние сме отново в десет часа сутринта на кея в Мерджелина, където са се насъбрали много рибари, ладзарони и всякакви представители на простолюдието, забързали заедно с готвачи от богати домове към пазара, открит от крал Фердинанд срещу неговото казино; облечен като рибар, застанал зад маса, отрупана с риба, кралят продава сам улова си; въпреки грижите, създадени от политическото положение, въпреки очаквания всеки миг отговор на писмото му до неговия племенник императора, въпреки затруднението да осребри бързо чека от двадесет и пет милиона, подписан от сър Уилям Хамилтън и джиро-сан от Нелсън по пълномощие от мистър Пит, кралят не можа да се откаже от двете си любими развлечения: вчера беше на лов в Персано; тази сутрин на риболов в Паузилипе.

В тълпата, привлечена от това често повтаряно, но винаги ново за неаполското простолюдие зрелище, и изпълнила кея на Мерджелина, бихме желали да посочим нашия отдавнашен познайник Лудия Микеле, който — трябва да кажем веднага — няма нищо общо с Микеле Пеца, избягал в планината след убийството на Пепино; Лудият Микеле е онзи наш приятел, който — вместо да се разтака по кея като другите — се спира пред вратичката на добре известната ни градина. Трябва да добавим, че до вратата на градината е застанала, облегната на стената, с поглед, потънал в небесната синева или по-точно в хаоса на собствената й мисъл, една девойка, чието второстепенно положение ни заставяше досега да й отделяме второстепенно внимание.