Сан Феличе

Това е Джована или Джованина, наричана обикновено Нина, камериерка на Луиза Сан Феличе. Тя е по-особен тип селянка от околностите на Неапол, някакъв човешки хибрид, какъвто се изненадвате да видите под палещото слънце.

Девойката е деветнадесет-двадесетгодишна, със среден ръст, по-скоро височка, отколкото ниска, с безукорно стройна снага; от близостта си с една светска дама тя е придобила усет за чистота, срещан твърде нарядко в класата, към коята принадлежи; разкошната й грижливо вчесана коса, прибрана със светлосиня панделка на тила, има червеникаворусия цвят, напомнящ сиянието, отразено по челата на зли духове; кожата й е млечнобяла, с лунички, които девойката се опитва да премахне с помади и води от тоалетната масичка на господарката си; в зеленикавите й очи искрят златисти отблясъци като в подвижните зеници на котка; устните й са тънки; бледи, но при най-малкото вълнение стават кървавочервени; те откриват безукорни, грижливо гледани зъби, с които тя се гордее като някоя маркиза; ръцете й без вени са мраморно бели и студени. До времето, когато я представихме за пръв път пред читателите си, тя изглеждаше много привързана към своята господарка, която можеше да се оплаква само от младежкото й лекомислие и странните хрумвания на още неоформения й нрав. Ако врачката На-но беше тук и бе разгледала ръката й, както ръката на господарката й, би казала, че противно на Луиза, родена под щастливото влияние на Венера и Луната, Джованина е родена под злокобното съчетание на Луната и Меркурий и тъкмо на това фатално съчетание се дължи завистта, която измъчва понякога сърцето, както и честолюбивите стремежи, вълнуващи душата й.

Накратко казано, Джованина не може да мине за красива жена, нито за хубава девойка; но това странно същество привлича и задържа погледа на мнозина. Младежите от по-долно или от еднакво с нейното равнище я удостояват с ухажвания, на които тя никога не отговаря; стремежите й са да върви все по-нагоре и тя неведнъж е казвала, че предпочита да остане цял живот мома, вместо да се омъжи за човек от по-долна или дори от същата класа.

Микеле и Джованина са отдавнашни приятели; през шестте години, откакто Джованина е у Луиза Сан Феличе, те са имали случай да се виждат твърде често; и Микеле, очарован като другите младежи от странната физика и душа на девойката, се бе опитвал да я ухажва; но тя бе заявила без заобикалки на младия ладзароне, че може да са влюби само в някой синьоре, дори ако той не отговаря на чувствата й. При това положение Микеле, който не се отличаваше с платонизъм, й пожела да преуспее и се насочи към Асунта; тя нямаше аристократичните претенции на Нина и се задоволи с Микеле; а като се изключат малко крайните му политически убеждения, млечният брат на Луиза беше отличен момък; той не се разсърди на Джованина за отказа й, а предпочете да й предложи приятелството си; не така придирчива в това отношение, както беше в любовта, Джованина стисна ръката му и между двамата се установи добро и искрено другарство.

Затова, вместо да продължи към кралския пазар, Микеле, тръгнал навярно да посети млечната си сестра, се спря пред Джованина, щом я видя да стои пред градинската врата.

— Какво си се загледала в небето? — попита той.

Девойката сви рамене.

— Нали виждаш — отвърна тя, — мечтая.

— Аз пък мислех, че мечтаят само високопоставените дами, а ние просто мислим; но забравих, че макар да не си още високопоставена дама, смяташ един ден да станеш. Жалко, че Нано не разгледа ръката ти! Сигурно щеше да ти предскаже, че ще станеш херцогиня, щом на мене ми предсказа, че ще стана полковник.

— Не съм високопоставена дама, та Нано да си губи времето да ми предсказва бъдещето.

— Ами аз високопоставен господин ли съм? И въпреки това ми предсказа: възможно е и да се е подиграла с мене.

Джованина поклати отрицателно глава.

— Нано не лъже — каза тя.

— Значи ще ме обесят, така ли?

— Вероятно.

— Благодаря! Защо пък мислиш, че Нано не лъже?

— Защото каза истината на моята синьора.

— Какво? Истината ли?

— Нали описа как изглежда този, който слизал от Паузилипе? Висок, красив, млад, двадесет и пет годишен. Нали видя, че го следят четири — след това се поправи, — шест души? Нали предсказа, че този непознат, с когото впоследствие се запознахме, е изложен на голяма опасност? Нали най-после реши, че за моята синьора би било щастие, ако убият младежа, защото не го ли убият, тя ще се влюби в него, а тази любов ще бъде гибелна за нея?

— Е-е?

— Е-е, всичко това, струва ми се, вече се сбъдна: непознатият дойде от Паузилипе. Беше млад и красив, двадесет и пет годишен, преследваха го тест души: изложен бил на голяма опасност — беше почти смъртно ранен пред ей тая врата. И най-после — продължи Джованина с почти неуловима промяна в гласа, — тъй като предсказанието е трябвало да се изпълни и навярно ще се изпълни по всички точки, синьората го обича.

— Какво разправяш? — промълви Микеле. — Я млъкни!

Джованина се огледа.

— Подслушва ли някой? — запита тя.

— Не.