Сан Феличе

— Остроумен сте, синьор Андреа, не за първи път забелязвам това, вярвайте ми. И можете да бъдете канен на трапезата на всички земни царе, ако остроумието стигаше за отваряне вратите на кралските дворци. Вие сравнихте баща си със Самуел Бернар, синьор Андреа. Като познавам безукорната му честност и щедрост в сделките, се съгласявам със сравнението. Самуел Бернар е бил човек с благородно сърце и не само при Людовик XIV, но и при Людовик XV е правил големи услуги на Франция. Но защо ме гледате така?

— Не ви гледам, синьора, възхищавам ви се.

— Защо?

— Защото мисля, че вие сте навярно единствената жена в Неапол, която знае кой е бил Самуел Бернар и умее да поздрави човек, който сам признава, че е дошъл в твърде смешно облекло да направи едно най-обикновено посещение.

— Трябва да ви се извиня ли, синьор Андреа? Готова съм.

— О, не, синьора, не! И насмешката дори се превръща във вашите уста в очарователен разговор, който и най-суетният мъж би желал да продължи дори за сметка на самолюбието си.

— Започвам да се чувствам наистина неудобно, синьор Андреа — отговори Луиза. — И за да се спася от това стеснение, ще побързам да ви запитам дали има нов път, който води за Казерта през Мерджелина.

— Няма. Но тъй като в Казерта трябва да бъда в два часа, аз реших, синьора, че ще имам време да поговоря с вас по един въпрос, свързан именно с това отиване в Казерта.

— О, драги синьор Андреа, не смятате, предполагам, да се възползвате от оказаното ви благоволение, за да ме назначите за придворна дама на кралицата? Предупреждавам ви, че бих отказала.

— Пазил ме Бог от такова нещо! Макар че съм предан служител на кралското семейство, готов да даде живота си — ще се изразя като банкер: повече от живота си, готов да даде парите си за него! — аз зная, че има невинни души, които трябва да стоят далеко от местата, където човек диша една специална атмосфера… както този, който иска да запази здравето си, трябва да бяга от злотворните изпарения на Понтийските блата и на езерото Аняно. Но златото не се поддава на повреда и може да се появи там, където не би се показал лесно потъмняващият кристал. Нашата фирма, синьора, сключва важна сделка с краля. Кралят ни прави честта да заеме от нас двадесет и пет милиона франка срещу английска гаранция — това е сигурно вло-жение, което може да ни донесе седем до осем вместо четири-пет на сто. Вие синьора, имате на влог у нас половин милион. Тъй като отвред ще побързат да ни искат купони от този заем, в който нашата фирма участва лично с осем милиона, дойдох да ви запитам, още преди да се е разчуло за сделката, дали ще искате да участвате в нея.

— Драги синьор Бейкър, аз съм ви безкрайно признателна за предложението — отговори Луиза, — но вие знаете, че с деловите, особено с паричните въпроси не се занимавам аз, а рицарят, а по това време, както знаете, той навярно разговаря, застанал на стълбата си, с негово кралско височество Калабрийския принц. Така че ако желаете да се срещнете с него, би трябвало да го потърсите в дворцовата библиотека, а не тук. Освен това вашият официален костюм подхожда много повече за явяване пред престолонаследника, отколкото пред мене.

— Жестока сте, синьора, към човек, който има толкова рядко възможност да ви изкаже почитанията си и затова използва така нескромно случая, който му се предоставя.

— Нима рицарят не ви е казал, синьор Бейкър — възрази наивно Луиза, — че обикновено приемаме в четвъртък от шест до десет часа вечерта? Ако е забравил, бързам да ви съобщя това вместо него, а ако сте го забравили — припомням ви го.

— О, синьора, синьора! — промълви Андрю. — Вие бихте могли да направите, ако желаете, толкова щастлив един човек, който ви обича, а е принуден само да ви обожава.

Луиза го погледна с големите си черни очи, бистри и спокойни като нигритски198 диамант; после пристъпи към него и му подаде ръка.

— Синьор Бейкър — каза тя, — вие ми оказахте някога честта да поискате ръката на Луиза Молина, протегната сега от синьора Сан Феличе. Ако бих ви позволила днес да я стиснете на каквото и да е друго основание освен от приятелство, това би означавало, че сте се заблудили в избора си и сте се спрели на жена, недостойна за вас. Рицаря, който е три пъти по-възрастен от мене и има двойно повече години от вас, аз предпочетох не поради някакво мимолетно увлечение: към него аз изпитвам дълбока синовна признателност, за мене той е и днес това, което е бил преди две години. Бъдете и вие такъв, какъвто рицарят, който много ви уважава, ви предложи да бъдете, и докажете, че сте достоен за това приятелство, като не ми припомняте никога, че съм била принудена да нараня със своя отказ, в който няма нищо оскърбително, едно благородно сърце, дето не трябва да има място нито за злопаметност, нито за надежда.

И завърши със сдържан реверанс:

— Рицарят ще има честта да намине при синьор Бейкър, вашия баща, за да му даде отговора си.

— Ако не позволявате нито да ви обичат, нито да ви обожават — отговори младият мъж, — не можете да попречите поне да ви се възхищават.