Сан Феличе

Той се поклони най-почтително и си тръгна, сподавяйки въздишката си.

Без да помисли в младежката си искреност, че с постъпките си може би опровергава току-що проповядваната нравственост, щом чу, че входната врата се затвори след Андрю Бейкър и колата му потегли, Луиза изтича по коридора и влезе отново в стаята на ранения с бързината и лекотата на птица, която се връща в своето гнездо. Първият човек, когото погледът й потърси още докато влизаше в стаята, беше, разбира се, Салвато. Той лежеше страшно пребледнял, със затворени очи, а лицето му, неподвижно като мрамор, изразяваше дълбоко страдание.

Луиза се изплаши, изтича към него, но той не отвори очи при приближаването й, както правеше винаги.

— Спите ли, приятелю — запита тя на френски, явно разтревожена, — или ви е прилошало?

— Не спя, нито ми е прилошало. Успокойте се, мадам — отговори Салвато, като полуотвори очи, но без да я погледне.

— Мадам? — повтори изненадано Луиза. — Мадам?

— Само страдам — продължи болният.

— От какво?

— От раната.

— Мамите ме, приятелю… О, аз изучих изражението на лицето ви през трите дни на най-тежките страдания! Не, вие не страдате от раната си, страдате от някаква душевна мъка.

Салвато поклати отрицателно глава.

— Кажете ми веднага каква е тя! — извика Луиза. — Искам да ми кажете!

— Искате да ви кажа ли — запита Салвато. — Запомнете добре. Искате?

— Да, и имам право да искам. Нали докторът ми поръча да ви пазя от всякакви вълнения.

— Добре, щом искате — каза Салвато, като я погледна втренчено. — Ревнувам.

— Ревнувате ли? Кого, боже мой? — запита Луиза.

— Вас.

— Мене! — извика тя, без дори а й мине през ум този път да се разсърди. — Защо? За какво? По какъв повод? Човек ревнува по някакъв повод.

— Защо стояхте половин час далеко оттук, когато щяхте да отсъствате само няколко минути? И какъв ви е този господин Бейкър, който има право да ми отнема половин час от присъствието ви?

Лицето на младата жена се озари от спокойна радост; и Салвато й признаваше любовта си, но без да изрече нито една любовна дума; тя склони глава към него така, че косите й почти докоснаха лицето на ранения, облъхнат от дъха и обгърнат от погледа й.

— Дете! — промълви тя с гальовност, бликнала от глъбините на сърцето. — Кой е? За какво е дошъл? Защо стоя толкова време? Веднага ще ви кажа.

— Не, не, не — прошепна раненият, — не, няма нужда вече да ми казвате. Благодаря, благодаря!

— За какво ми благодарите? Защо ми благодарите?

— Защото погледът ви каза всичко, скъпа ми Луиза. Дайте ръката си! Дайте я!

Луиза му подаде ръката си; той я притисна с болка до устните си, а една сълза се плъзна по нея като прозрачен бисер.

Този човек, твърд като бронз, бе заплакал.

Без да съзнава какво прави, Луиза вдигна ръка до устните си и глътна сълзата. Това беше магията на непреодолимата неуловима любов, предсказана от врачката Нано.

XXXIX КЕНГУРУ

Крал Фердинанд бе поканил Андрю Бейкър в Казерта преди всичко защото смяташе навярно, че да обядва с един банкер във вилата си няма значението, което би имала една покана в градския дворец; след това защото бе получил от Англия и Рим ценни подаръци, за които ще говорим по-нататък; затова бе продал по-бързо и от друг път рибата си в Мерджелина, макар че — трябва да отбележим — въпреки бързането, продажбата бе задоволила и самолюбието, и кесията му.

Дворецът в Казерта, неаполитанският Версай, както вече го нарекохме, е построен наистина в студения и тежък стил от средата на осемнадесети век. Онези неаполитанци, които не са ходили във Франция, твърдят, че Казерта е по-красив от Версай; тези, които са били във Франция, просто заявяват, че Казерта е хубав като Версай; безпристрастните пътешественици, които не споделят баснословния възторг на неаполитанците към родината им, дори и да не превъзнасят много Версай, поставят Казерта доста по-ниско от него: такова е и нашето мнение и не се страхуваме, че то би било опровергано от хората с изискан артистичен вкус.

Преди този нов дворец в Казерта и преди застрояването на самата Казерта в равнината са съществували старият замък и някогашната Казерта в планината, от които са останали само три-четири неразрушени кули на съборените крепостни стени; там именно се е издигал феодалният дом на някогашните владетели на Казерта; един от последните му господари, изменил на сродника си Манфред, носи отчасти вина за поражението му при Беневенте.

Много е упрекван Людовик XIV за злополучния избор на мястото, където е построил Версай, наричан „незаслужено избран любимец“; ние ще отправим същия укор към Карло III; но Людовик XIV може да се оправдае поне със своята синовна почит, поради която е пожелал, като го заобиколи с нови постройки, да запази прекрасния малък дворец от тухли и мрамор, ловен подслон на баща му. Тази синовна почит е струвала един милиард на Франция.