Сан Феличе

— Земята на Ван Диймен от материка? И някакъв проток? О-хо-о! — промълви кралят, който нямаше понятие каква е тази земя на Ван Диймен и смътно се досещаше какво е материк. — Значи знаете тия животни. А пък аз мислех, че ще ви покажа нещо ново!

— Те са наистина нещо ново, господарю, и то съвсем ново не само за Неапол, но и за Европа. Смятам, че Неапол и Лондон са единствените градове, където могат да се видят такива животни.

— Тогава Хамилтън не ме е измамил, като ми каза, че кенгуруто е много рядко животно?

— Казал е истината, господарю: кенгуруто е съвсем рядко животно.

— Да не съжалявам в такъв случай за моите папируси.

— С папируси ли ги размени ваше величество? — извика Андрю Бейкър.

— Да, разбира се, в Херкулан намерили двадесет и пет — тридесет овъглени свитъка и побързаха да ми ги донесат като някакви особени скъпоценности. Хамилтън ги видя — той е любител на такива вехтории. После ми заговори за тия кенгура и аз изказах желание да ми изпратят няколко двойки, за да се опитам да ги развъдя в моите гори. Той запита дали съм съгласен да дам на лондонската зоологическа градина по един папирус за кенгуру. Отговорих: „Поръчайте да изпратят вашите кенгура колкото може по-скоро.“ Завчера той ми съобщи за пристигането но моите осемнадесет кенгура и аз му дадох осемнадесетте папируса.

— Сър Уилям не е загубил от сделката — каза усмихнато Бейкър, — само че дали там ще съумеят да ги развият и разчетат, както могат да го направят тук?

— Какво да развият?

— Папирусите.

— Че те развиват ли се?

— Разбира се, господарю, така са били намерени много ценни ръкописи, смятани за загубени: може би ще намерят един ден възхвалата на Вергилий от Тацит, речта му против проконсула Марк Приск и стиховете му, ненамерени досега. Възможно е дори, господарю, да са между тия папируси, на които вие не сте знаели ценността и сте ги дали на сър Уилям.

— Ах, дявол да го вземе! Дявол да го вземе! — промълви кралят. — Вие смятате, синьор Бейкър, че това е загуба?

— Непоправима, господарю!

— Непоправима! Дано като съм направил такава жертва за тях, моите кенгура да се размножат! Как мислите, синьор Бейкър?

— Много се съмнявам, господарю.

— Ах, дявол ги взел! Вярно е, че за полинезийския музей, който е много интересен, както ще видите, аз дадох само вехти, изпочупени глинени делви. Елате да видите полинезийския музей на сър Уилям Хамилтън. Елате.

Кралят тръгна към замъка; Бейкър го последва.

Музеят на сър Уилям Хамилтън учуди Андрю Бейкър толкова, колкото го бяха учудили и кенгурата; при пътешествието с Флиндърс той се бе отбил на Сандвичевите острови и благодарение на полинезийските думи, които бе научил на Хавайския архипелаг, можа не само да обясни на краля употребата на всяко от оръжията и на всеки инструмент, но дори да му каже как се наричат тези оръжия и инструменти на местния език.

Бейкър се осведоми какви стари изпочупени глинени делви бе дал кралят в замяна на тези антикварни вехтории и Фердинанд му показа пет-шест великолепни гръцки вази, намерени при разкопките в Сант’Агата деи Готи, прекрасни скъпи останки от една изчезнала култура, които биха били ценност и за най-богатите музеи. Някои бяха наистина счупени; но знаем колко лесно и изкусно могат да бъдат поправени тези шедьоври по форма и живопис и колко по-ценни стават те чрез следите, оставени от тежката ръка на времето, доказващи древността и случайното им оцеляване през вековете.

Бейкър въздъхна като ценител на изкуството; за тия стари изпочупени делви, както ги наричаше Фердинанд, той би дал сто хиляди франка, но не би дал и десет дуката за боздуганите, лъковете и стрелите, събрани из царството на негово величество Камехамеха I, който с цялата си диващина не би постъпил при подобен случай по-зле от своя европейски събрат Фердинанд IV.