Сан Феличе

Доста разочарован от не особено голямото възхищение на госта към неговите австралийски кенгура и музея от Сандвичевите острови, кралят се надяваше, че ще го слиса със статуите и картините си. От тях младият банкер наистина се възхити, но не се учуди. При честите си отивания в Рим този голям ценител на изкуствата посещаваше винаги музея Фарнезе, така че и сега пак той обясни на краля великолепното му наследство; каза му вероятните имена на двамата създатели на Фарнезинския бик — Аполоний204 и Таврезий — без да твърди, че са именно те, но заяви, че групата, чиито модерни съставки изтъкна пред краля, е от школата на Агезандър Родоски205, създател на Лаокоон206. Разказа му историята на Диркей, най-важното лице от тази група, за когото кралят нямате никаква представа; помогна му да разчете трите гръцки думи, гравирани в нозете на огромния Херкулес и му обясни, че на италиански това значи Glicone ate niense faceva — направено от атинянина Гликон; съобщи му, че един от шедьоврите в музея е статуята на Надеждата, възстановена от съвременен ваятел като Флора и известна на всички с името Фарнезинската Флора. От картините му посочи Тициановия шедьовър „Даная под златния дъжд“ и великолепния портрет на Филип II, краля, който никога не се засмивал и наказан навярно от Бога за многобройните човешки жертви, които му бе принесъл, умрял от ужасно и отвратително въшлясване, от каквото бе умрял Сула и щеше да умре Фердинанд II, още нероден по онова време. Прелисти заедно е краля молитвеника със служби на Света Дева от Джулио Кловио207 с прекрасни фактори от XVI век, пренесен преди седем-осем години от бурбонския музей в кралския дворец и изчезнал оттам, както изчезват в Неапол толкова ценни вещи, без да може изчезването им да се оправдае с безразсъдната и непреодолима любов към изкуството, превърнала Кардийак в убиец, а маркиз Кампана в недостоен пазител на поверено съкровище; и най-после смая краля, който се надяваше да види в негово лице някакъв прост и самомнителен Тюркаре208, а откри един образован и учтив познавач.

И тъй като беше всъщност разсъдлив и умен владетел, когато видя отново, че — както често признаваше сам — е чисто и просто магаре, вместо да се сърди на младия банкер за ученост-та му, Фердинанд го представи на кралицата, на Ектън, на сър Уилям, на Ема Лайона, и то не със съмнително внимание, дължимо на човек с много пари, а с любезно покровителство, каквото разумните владетели оказват всякога на образованите и възпитани хора.

Това представяне беше за Андрю Бейкър още една възможност да прояви своите знания; с кралицата той разговаря на немски, със сър Уилям и лейди Хамилтън на английски, с Ектън на френски, като се държа през цялото време така скромно и прилично, че когато се качваше в колата, за да го откара в Неапол, кралят му каза:

— Синьор Бейкър, и да бяхте задържали колата си, пак щях да ви взема в моята ако не за друго, то да имам повече време удоволствието да разговарям с вас.

По-нататък ще видим, че този ден кралят наистина се привърза много към Андрю Бейкър, а повестта ни ще покаже по-късно с какво безпощадно отмъщение той доказа на нещастния младеж, жертва на своята преданост към кралската кауза, колко искрено е било приятелството му към него.

XL ЧОВЕК ПРЕДПОЛАГА…

Щом кралят замина с Андрю Бейкър, кралица Каролина — която не бе разговаряла до този момент с генерал Ектън, пристигнал едва когато вече сядаха да обядват — стана, направи му знак да я последва, помоли Ема и сър Уилям да приемат гостите, които биха дошли преди завръщането й, и тръгна към кабинета си.

Ектън влезе там след нея.

Тя седна и му посочи стол.

— И така? — запита Каролина.

— Ваше величество — отговори Ектън — ме пита вероятно за писмото?

— То се знае! Не получихте ли две записки от мене с молба да направите изследването? Чувствам се обградена с ками и заговори и бързам да си изясня тази история.

— Както обещах на ваше величество, успях да отстраня кръвта.

— Работата не се състоеше в това, а да видим дали като отстраните кръвта, написаното ще остане… Остана ли?

— Достатъчно ясно, за да мога да го разчета с лупа.

— И разчетохте ли го?

— Да, мадам.

— Трябва да е било доста трудна работа, щом ви отне толкова време.