Сан Феличе

— Ваше величество знае, че според мене кралят с бил всякога мнителен. Но мисля, че има начин ваше величество и аз да не бъдем заподозрени.

— Какъв?

— Да направим предложението чрез сър Уилям. Ако Ферари е човек, който може да бъде подкупен, ще приеме подкуп от сър Уилям толкова, колкото и от нас, още повече, че сър Уилям е английски посланик и може да изтъкне желанието си да осведоми своето правителство за истинските намерения на Австрия. Ако Ферари приеме — а той не се излага при това на никаква опасност, тъй като стана дума само да се прочете писмото, да се постави отново в плика и да се запечата — ако приеме, работата е наред. Ако, напротив, не си знае интереса и откаже, сър Уилям ще му даде стотина луидора, за да запази в тайна направеното предложение. И пай-после, ако откаже и стоте луидора и не запази тайната, сър Уилям ще обясни този… как да се изразя… този рискован опит с голямото си приятелство към своя млечен брат, крал Джордж. Ако и това обяснение не стигне, ще запита под честна дума краля дали при подобни обстоятелства и той не би постъпил по същия начин. Кралят ще се разсмее и няма да даде честната си дума. Всъщност кралят има толкова голяма нужда от сър Уилям Хамилтън при сегашното положение, че не ще може дълго да му се сърди.

— Мислите ли, че сър Уилям ще се съгласи?…

— Ще говоря с него. Ако това не се окаже достатъчно, ваше величество ще поиска от съпругата му да му говори.

— А не се ли боите, че Ферари може да се върне, без да узнаем?

— Съвсем лесно е да отстраним подобна опасност и аз очаквам само съгласието на ваше величество, защото не желая да правя нищо без нейна заповед.

— Говорете!

— Ферари ще мине тази нощ или утре сутринта през пощенската станция в Капуа, където е оставил коня си. Аз ще изпратя там секетаря си, за да предупреди Ферари, че кралят е в Казерта и чака там пощата. Ние ще останем тази нощ и утре през целия ден тук. Вместо само да мине покрай двореца, Ферари ще се отбие там, ще потърси краля, а ще намери сър Уилям.

— Всичко това може да стане наистина — отговори загрижено кралицата, — но може и да не стане.

— Много нещо е, мадам, когато изгледите са поравно за и против к когато случайността е на ваша страна, защото сте съпруга и кралица.

— Имате право, Ектън, впрочем във всяко дело трябва да се предвижда и пожар. Ако пожарът не обхване всичко, толкова по-добре, ако го обхване — ще се опитаме да го угасим. Изпратете секретаря си в Капуа и предупредете сър Уилям.

И като разтърси своята все още красива, но претоварена с грижи глава, за да отхвърли сякаш хилядите неприятни мисли, които я гнетяха, кралицата се върна в салона с лека походка и с усмивка на уста.

XLI АКРОСТИХЪТ

Пристигнали бяха вече доста хора, между тях и седемте дами, чиито малки имена започваха с Е. Тези дами бяха, както вече казахме, принцеса Ксариати, графиня Ди Сан Марко, маркиза Ди Сан Клементе, херцогиня Ди Термоли, херцогиня Ди Турси, маркиза Д’Алтавила и графиня Ди Поликастро.

Мъжете бяха адмирал Нелсън и двама негови офицери или по-точно приятели: капитан Траубридж и капитан Бол; първият — очарователен, остроумен и духовит; вторият — важен и студен като истински бретонец210 от Великобритания.

Останалите поканени бяха елегантният херцог Ди Рока Романа, брат на Николино Карачоло, който — имаме предвид Николино — не подозираше ни най-малко, че един министър и една кралица са се заели в този момент да открият неговата весела и безгрижна особа; херцог Д’Авалос, повече известен под името маркиз Дел Васто, потомък на древен род с два клона; по една линия — на пълководец на Карл V, женен за прочутата Виктория-Колона и написал за нея своя „Любовен разговор“, когато го пленили при Равена; победен по-късно при Павиа, получил от ръката на Франциск I сабята си, от която била останала само дръжката. Потомък и на друг представител от същия род, именуван маркиз Дел Гуасто, споменат от нашия летописец Дьо л’Етоал с името Дьо Гюа, убит като любовник на Маргарита Френска; тук бяха също херцог Ди Саландра, първият кралски ловец, който ще се опита по-късно да поеме главното командване, изплъзнало се от ръцете на генерал Мак; принц Пинятели, комуто кралят ще остави при бягството си тежката длъжност на кралски наместник, и още неколцина други, доста ниско слезли потомци211 на най-благородните неаполитански и испански родове.

Всички очакваха идването на кралицата и се поклониха почтително при влизането й.

Две неща занимаваха тази вечер мисълта на Каролина: да изтъкне Ема Лайона, за да подсили още повече любовта на Нелсън, и да открие по почерка коя дама е написала писъмцето, защото, узнаят ли коя го е писала, нямаше да бъде трудно, както съвсем правилно бе казала Каролина, да открият за кого е било писано.