Сан Феличе

Само присъствалите на тези интимни и несравними вечери на неаполитанската кралица, на които Ема Лайона беше едновременно очарованието и украсата, са могли да разкажат на съвременниците си до какъв възторг и опиянение модерната Ар-мида е довеждала зрителите и слушателите си. Ако вълшебните й пози и сластни движения са имали изтъкнатото от нас влияние над студените северни жители, колко повече трябва да са наелектризирали буйното южняшко въображение, страстно увлечено от песни, музика, поезия, което знае наизуст Чимароза и Метастаз! Ние познавахме и разпитвахме лично при първите си посещения в Неапол старци, присъствали на тези вълшебни вечери, и видяхме как след петдесет години те потръпваха като младежи от пламенните спомени.

Ема Лайона е била красива дори без да се старае. Можем да си представим как е изглеждала в оная вечер, когато е искала да бъде хубава и заради кралицата, и заради Нелсън сред толкова прелестни костюми от края на осемнадесети век, налагани в австрийския императорски дом и в двора на Двете Сицилии като отпор срещу френската революция; вместо пудрата, посипана по смешно високите прически, кацнали на темето, вместо тесните рокли, които биха удушили прелестта на самата Терпсихора212, вместо яркочервения цвят, преобразяващ жените във вакханки — мода, започнала да се налага навред и възприета във Франция от най-прочутите красавици — тя беше в дълга светлосиня туника, драпирана като тога на антична статуя; в косата, спуснала до раменете своите вълнисти букли, два рубина блестяха като прословутите древни гранати; коланът й, подарък от кралицата, беше низ от скъпи елмази, преметнат като кордон и падащ до коленете; ръцете й бяха голи от рамото до върховете на пръстите; едната беше пристегната на рамото и в китката от две елмазени змии с рубинови очи и блестеше само с прекрасната си кожа и заострени нокти, прозрачноалени като розов лист; другата беше обсипана с пръстени; а нозете с чорапи в телесен цвят изглеждаха голи като ръцете в своите светлосини сандали със сърмени връзки.

Тази ослепителна красота, подчертана от необикновеното облекло, беше почти свръхестествена и просто заплашителна; жените се отстраняваха от това превъплъщение на гръцко езичество със завист, мъжете със страх. Който би имал нещастието да се влюби в тази Венера-Астарте, трябваше или да я завладее, или да се самоубие.

Затова именно въпреки своята красота и тъкмо поради омагьосващата си прелест Ема седеше сама в ъгъла на едно канапе сред тези, които я бяха наобиколили. Нелсън, единственият, който би имал право да седне до нея, я поглъщаше с поглед, залиташе като омагьосан под ръка с Траубридж и се питаше каква тайнствена любов или политическа сметка бе тласнала в обятията му — на него, суровия моряк, обезобразения боец от двадесет битки — това несравнимо създание, надарено с всички съвършенства.

Самата тя се бе стеснявала и изчервявала по-малко върху аполоновия одър, където Греъм я беше изложил някога гола пред любопитните погледи на цял град, отколкото в кралския салон, обгърната от толкова завист и похот.

— О, ваше величество! — извика тя, щом видя кралицата, и се втурна към нея, за да моли сякаш за закрила. — Елате да ме скриете по-скоро в сянката си и да кажете на дамите и господата, че който се приближи към мене, не се излага на опасност, каквато го чака, ако заспи под мансенила213.

— Оплаквайте се, неблагодарно същество! — засмя се кралицата. — Защо сте толкова хубава, та всички сърца да се пукат от любов и завист? Само аз съм, както изглежда, достатъчно смирена и скромна, за да се осмеля да доближа лице до вашето и да ви целуна по двете бузи.

И докато я целуваше, й прошепна:

— Бъди очарователна тази вечер, необходимо е!

После прегърна любимката си, за да я отведе отново до канапето, където всички побързаха да се приближат, мъжете, за да ухажват Ема, като си дават вид, че ухажват кралицата, а жените — за да ухажват кралицата, като си дават вид, че ухажват Ема.

В този момент влезе Ектън: от разменения с кралицата поглед той разбра, че всичко е наред.

Тя отведе Ема в един ъгъл, поговори тихичко с нея, после каза:

— Синьори, получих съгласието на лейди Хамилтън да ни покаже тази вечер всичките си дарби — да ни изпее една балада от своята родина или една антична песен, да ни представи сцена от Шекспир и да ни покаже на дьо шал, който е танцувала досега само за мене и пред мене.

Всички в салона ахнаха от радост и любопитство.

— Но — възрази Ема — ваше величество знае, че приех при едно условие…

— Какво е то? — запитаха дамите, по-нетърпеливи от мъжете.

— Какво е то? — повториха и мъжете.

— Кралицата — продължи Ема — ми обърна внимание, че по някаква странна случайност малките имена на осемте присъстващи тук дами — с изключение на нейното — започват с буквата Е.

— Да, наистина! — казаха дамите, като се спогледаха.

— И щом аз ще изпълня желанието ви, бих искала и другите да изпълнят моето.

— Синьори — обади се кралицата, — ще се съгласите, че това е съвсем редно.

— Добре, кажете какво желаете, милейди! — обадиха се няколко гласа.