Сан Феличе

— Смея ли да припомня на ваше величество, че не бях зает само с нея? Пък и признавам, че поради голямото значение, което отдавахте на успешното й извършване, аз работих много внимателно: правих пет-шест различни опита не върху самото писмо, а върху други, които се постарах да поставя при същите условия. Опитах с калиев оксалат, с кремотартар, с азотна киселина, но всички тези вещества отстраняваха и мастилото заедно с кръвта. Едва вчера, като си припомних, че при нормални условия човешката кръв съдържа 63 до 70 части вода и се съсирва само след изпаряването на тази вода, ми хрумна да поставя писмото на пара, за да придам на сгъстената кръв достатъчно влажност, при която ще мога да я попия с батистена кърпичка: като капвах вода на писмото, поставено в наклонено положение, постигнах резултат, който бих представил веднага на ваше величество, ако не знаех, че — за разлика от други жени — ваше величество, запозната с всички науки, се интересува от средствата толкова, колкото и от резултата.

Кралицата се усмихна: тъкмо такава похвала можеше най-много да поласкае самолюбието й.

— Да видим резултата — каза тя.

Ектън й подаде писмото, което бе получила през нощта на 22 срещу 23 септември и бе дала на министъра, за да отстрани кръвта.

Кръвта беше наистина изчистена, но мастилото под изчистените петна личеше толкаво слабо, че отначало кралицата извика:

— Невъзможно е да прочета нещо, генерале.

— Напротив, мадам — отговори Ектън, — ваше величество ще види, че с лупа и малко въображение ще възстанови цялото писмо.

— Имате ли лупа?

— Ето я.

— Дайте.

— На пръв поглед кралицата беше права, защото като изключим първите три-четири реда, останали почти незасегнати, ето какво можеше да се прочете с просто око при светлината на двете свещи:

„Драги Николино,

трябва да простиш на бедната си приятелка, че не можа да

дойде на……..щата, където се надяваше да намери толкова

щаст……………………..сем не моя вина, кълна ти се; едва сл

ка……………..кралиц………ми съобщи, че трябва……..готова

заедно с другите………двора…….срещнете……адмирал

сън. Ще…………….устроят………..лепни…..и кралицата

Се……….пред него………елия си блясък. На……………да

каже, че съм………………, с които смята да смае Нилския

Едно не особено………………………него, защото той

Има…………… Не ревнувай: всякога ще предпочитам

П…….фем.

В други….. …….с писъмце кога ще……………..свободна.

Твоя……………и вярна

Е.“

21 септември 1798

Кралицата се опита най-напред да свърже думите, но поради нетърпеливия си нрав скоро се отегчи от този безполезен труд и като доближи лупата до окото си, успя скоро да разчете, макар и с мъка, следните редове, които съставяха цялото писмо:

„Драги Николино,

трябва да простиш на бедната си приятелка, че не можа да дойде на срещата, където се надяваше да намери толкова щастие. Това стана съвсем не по моя вина. Кълна ти се: едва след като те видях, кралицата ми съобщи, че трябва да бъда готова заедно с другите дами от двора за посрещането на адмирал Нелсън. Ще му устроят великолепни тържества и кралицата иска да се представи пред него в целия си блясък. Направи ми честта да каже, че съм една от звездите, с които смята да смае Нилския победител. Едно не особено мъчно дело пред него, защото той има само едно око. Не ревнувай: всякога ще предпочитам Ацис пред Полифем209.

Вдругиден ще ти съобщя с писъмце кога ще съм свободна.

Твоя любеща и вярна

Е.“

21 септември 1798

— Хм! — промълви кралицата, след като прочете писмото. — Знаете ли, генерале, че не научавам кой знае колко много от това писмо. Човекът, който го е писал, сякаш е знаел, че то ще бъде четено не от този, за когото е предназначено. Да-а! Дамата е предпазлива личност!