Сан Феличе

— Ваше величество знае, че ако придворните дами могат да се укорят в нещо, то не е прекалената доверчивост, но авторката на писмото все пак не е била достатъчно предпазлива, защото още тази вечер ще узнаем коя е.

— Как?

— Нали ваше величество е благоволила да покапи тази вечер в Казерта всички дворцови дами, на които малкото име започва с буквата Е и които са я придружавали при посрещането на генерал Нелсън?

— Да. Оказаха се седем.

— Кои са, ако обичате, мадам?

— Принцеса Кариати, Емилия, графиня ди Сан Марко, Елеонора, маркиза Сан Клементе, Елена, херцогиня Ди Термоли, Елизабета, херцогиня Ди Турси, Елиза, маркиза Д’Алтавила, Ефразия и графиня Ди Поликастро, Евгения. Не броя лейди Хамилтън, която е Ема: тя ас би могла да има нещо общо с тази история. Така че, както виждате, имаме седем заподозрени личности.

— Да, но от тези седем — възрази със смях Ектън — две не са вече на възраст да подписват писмата си само с инициали.

— Правилно! Остават пет. Тогава?

— Тогава, мадам, работата е много проста и аз дори не зная как ваше величество си дава труд да слуша продължението на плана ми.

— Какво да се прави, драги Ектън! Понякога съвсем оглупявам, а изглежда, че днес е именно така.

— Ваше величество има голямото желание да прикачи на мене тежката обида, която каза за себе си.

— Да, защото започвате да ме дразните с тези извъртания.

— Уви, мадам! Ненапразно съм дипломат.

— Да приключим.

— Само с две думи.

— Кажете ги тогава тия ваши две думи! — отвърна раздразнено кралицата.

— Нека ваше величество измисли някакъв повод да даде на всяка от петте дами по едно перо и като сравним почерците…

— Имате право — каза кралицата и сложи ръка върху китката на Ектън, — като научим коя е любовницата лесно ще открием любовника. Да се върнем в салона.

Тя стана.

— Ако ваше величество разреши, ще помоля за още десет минути аудиенция.

— По важни въпроси?

— По най-сериозни въпроси.

— Кажете — промълви кралицата и седна отново.

— Ваше величество си спомня навярно, че през нощта, когато ми предаде това писмо, в стаята на краля светеше в три часа сутринта?

— Да, нали му писах…

Знае ли ваше величество с кого е разговарял кралят толкова късно?

— С кардинал Руфо, ми каза лакеят.

— Е, добре, поради разговора с кардинал Руфо кралят е изпратил куриер.

— Чух наистина, че някакъв кон мина под свода на вратата. Кой е бил куриерът?

— Довереният му човек — Ферари.

— Откъде знаете?

— Моят коняр, англичанинът Том, спи в конюшните. Той видял в три часа сутринта, че Ферари влязъл в пътно облекло в конюшнята, оседлал си сам кон и заминал. На другия ден ми съобщи това, докато ми придържаше коня.

— После?

— После аз запитах, мадам, до кого негово величество е изпратил куриер след разговора с кардинал Руфо и реших, че може да бъде само до племенника му, австрийския император.

— И кралят би постъпил така, без да ме предупреди?

— Не кралят, а кардиналът — отговори Ектън.

— О-о! — намръщи се Каролина. — Аз не съм Ана Австрийска, нито кардинал Руфо е Ришельо: да внимава!

— Мисля, че случаят е сериозен.

— Сигурен ли сте, че Ферари е заминал за Виена?

— Отначало се съмнявах малко, но съмненията ми скоро се разсеяха. Изпратих Том да провери дали Ферари е взел пощенска кола.

— И?

— И се оказа, че е наел пощенската кола в Капуа, където е оставил коня си, като поръчал на началника на станцията да го гледа много добре, защото бил от кралските конюшни, а сам той щял да се върне и да си го вземе на 3 октомври вечерта или на 4 сутринта.

— Единадесет-дванадесет дни.

— Точно толкова, колкото трябва за отиване и връщане до Виена.

— И какво решихте след тези открития?

— Най-напред да предупредя ваше величество, което току-що направих. След това, струва ми се, за нашите военни планове… Ваше величество е решена да воюва, нали?

— Разбира се. Подготвя се коалиция за изгонване на французите от Италия. Щом ги изгоня, моят племенник, императорът, ще сложи ръка не само върху областите, които владееше преди Кампоформийския мир, но и върху Романя. При подобни войни всеки задържа каквото е взел или връща съвсем малка част от него, затова трябва да заграбим първи територията на Рим. Като предадем на папата самия Рим, който не можем да задържим, за останалото ще предявяваме условия.

— Щом ваше величество е все още решена да воюва, важно е да знаем какво ли кралят, който не желае война, е писал на австрийския император по съвета на кардинал Руфо и какво му е отговорил императорът.

— Знаете ли какво, генерале?

— Какво?

— От Ферари не може да се очаква никакво съдействие, той е безусловно предан на краля, а твърдят, че не може да бъде и подкупен.

— Добре! Но Филип, бащата на Александър Македонски, казвал, че няма непревземаема крепост, стига в нея да влезе муле, натоварено със злато. Ще видим на колко възлиза неподкупността на Ферари.

— Ами ако откаже, каквато и да бъде предложената сума, ако каже на краля, че кралицата и нейният министър са се опитали да го подкупят, какво ще си помисли кралят, който става все по-мнителен?