Сан Феличе

— Желая — започна Ема — да запазя един скъп спомен от тази вечер. Нейно величество ще напише на един лист името си: Каролина. И всяка буква от скъпото височайше име ще бъде начало на стих, какъвто всяка от нас — като започнем с мене — ще напише в чест на нейно величество. Всяка ще подпише стиха си, все едно дали е хубав или лош, а надявам се, че с моя помощ лошите ще бъдат повече от хубавите. След това като спомен за вечерта, когато съм имала честта да бъда с най-красивата кралица и най-благородните неаполитански и сицилиански дами, ще взема този скъп поетичен автограф за албума си.

— Съгласна съм от все сърце — каза кралицата. Приближи се до една маса и написа на лист хартия: Каролина.

— Но, ваше величество — извикаха дамите, заставени да пишат стихове без подготовка, — ние не сме поетеси.

— Ще призовете Аполон — отговори кралицата — и ще станете.

Невъзможно беше да се изплъзнат; Ема се бе приближила вече до масата, както бе казала, че ще постъпи, написа срещу първата буква от името на кралицата първия ред от акростиха и се подписа: Ема Хамилтън.

Другите дами се примириха с неизбежното, отидоха една след друга до масата, написаха по един стих и се подписаха.

След като и последната от тях, графиня Ди Сан Клементе, написа името си, кралицата побърза да вземе листа. Сътрудничеството на осемте музи бе дало следния резултат, който кралицата прочете на глас:

Като че е прекаляване с върховната власт, Ема Хамилтън

Ако имаш скиптър в ръка и диадема на челото, Емилия Карпати

Родена с толкова богати дарове, Елеонора Сан Марко

О, кралице, да поискаш в един миг Феб, Елизабета Термоли

Лирикът от Парнас, така далеко от Везувий, Елиза Турси

И ние — от изкуството на Петрарка и Тасо, Ефразия д’Алтавила

Нашите сърца да изпълни с поезия, Евгения ди Поликастро

А не само с любов и почит към вас, Елена ди Сан Клементе

— Виждате ли — каза кралицата, докато мъжете се възхищаваха от достойнствата на акростиха, а самите дами се изненадваха от постижението си, — виждате ли, генерал Ектън, какъв прекрасен почерк има маркиза Ди Сан Клементе!

Генерал Ектън отиде към един свещеник, отдалечавайки се от групата, като че искаше да прочете повторно акростиха, сравни почерка на писмото с този на осмия стих и отвърна, докато връщаше с усмивка на Каролина скъпоценния и страшен автограф:

— Прекрасен наистина!

XLII СТИХОВЕТЕ НА САФО

Двойната похвала на кралицата и генерал-капитан Ектън за почерка на маркиза Ди Сан Клементе отмина без някой — нито дори тази, за която се отнасяше — да се досети за истинското й значение.

Кралицата взе акростиха, обещавайки на Ема Лайона да й го върне на другия ден, и след като ледът, неизбежен в началото на всеки прием, се бе вече стопил, всички се смесиха в очарователно безредие, каквото кралицата умееше да създава в своя салон, откъдето етикетът изчезвате и хората преставаха да изпитват стеснение.

Разговорите станаха общи; думите не се изказваха, а просто излитаха от устата; смехът откри белите си зъби; мъже и жени се пресрещаха; всеки отиваше да потърси според вкуса си, ума или красотата и сред тихото шумолене, напомнящо птиче чуруликане, въздухът се затопли и изпълни с уханието на свежи младежки дихания и приятни парфюми, с невидимата, неосезаема, упойваща магия, съставена от любов, желания и сласт.

На такива събирания Каролина забравяше не само че е кралица, но понякога дори не си спомняше, че е жена; някаква електрическа искра пламваше в очите й, ноздрите й се разширяваха, гръдта й напомняше вълнение на морски талази, гласът й ставаше дрезгав, задъхан и никой не би се учудил, ако чуеше от тази уста рев на пантера или вакханка.

Тя се приближи към Ема и сложи на голото й рамо своята гола ръка — ръка от розов корал върху рамо от алабастър.

— А сега — запита кралицата — забравихте ли, прелестна милейди, че не принадлежите на себе си тази вечер? Обещахте ни чудеса и ние чакаме с нетърпение да ви аплодираме.

За разлика от кралицата Ема изглеждаше отпаднала и вяла; шията като че нямаме вече сили да поддържа главата, която клюмваше ту към едното, ту към другото рамо, а понякога се отпускаше назад в някаква сладострастна тръпка; притворените очи криеха зениците си под дългите ресници на клепачите; по-луотворената уста откриваше бели зъби зад тъмночервени устни; черните букли подчертаваха матовата белота на гърдите.

Тя не видя, но усети, че кралицата слага ръка на рамото й; по цялата й снага мина тръпка.