Сан Феличе

— Какво искате от мене, скъпа ми кралице? — запита вяло тя, извивайки с неизразима грация прелестната си глава, — Готова съм да изпълня желанието ви. Балконската сцена с Ромео ли? За нея трябват, както знаете, двама души, а пък аз нямам тук Ромео.

— Не, не — отговори със смях кралицата, — никакви любовни сцени. Ще подлудиш всички, може би дори и мене. Напротив, изпълни нещо, което ще ги изплаши. Жулиета на балкона? Не! Тази вечер ти позволявам само монолога на Жулиета от балкона, нищо повече.

— Добре, дайте ми, кралице, един голям бял шал и кажете да ми направят място.

Каролина взе от канапето голям ешарп от бял крепдешин, оставен явно преднамерено там, даде го на Ема и само с един жест, който я превърна отново в кралица, заповяда на всички да се отдръпнат.

В един миг Ема остана съвсем сама сред салона.

— Мадам, ще трябва да имате добрината да обясните обстановката. Така ще отклоните и вниманието си от мене, а пък аз се нуждая от тази малка хитрост, за да направя впечатление.

— На всички ви е известна веронската хроника за родовете Монтеки и Капулети, нали? — запита кралицата. — Искат да омъжат Жулиета за граф Парис, когото тя не обича, защото е влюбена в бедния прогонен Ромео. Отец Лаврентий я венчава за любимия й, като й дава приспивателно, от което тя заприличва на умряла. Ще я поставят в гробницата на Капулети, после Лаврентий ще я вземе, за да я отведе в Мантуа, където я чака Ромео. Майка й и дойката са току-що излезли от нейната стая, след като са я предупредили, че призори на другия ден ще я омъжат за граф Парис.

Кралицата едва бе завършила обяснението, привлякло всички погледи към нея, когато страдалческа въздишка ги върна към Ема Лайона; няколко секунди й бяха стигнали да се загърне в големия ешарп и да скрие напълно по-раншното си облекло; смъквайки полека ръцете, с които бе закрила своето бледо лице, тя го изправи и откри постепенно страдалческия му израз, където не можете да се съзре никаква следа от сладостната вялост, която се опитахме да опишем; то изразяваше сега само невъобразима тревога и върховен ужас. Обърна се, сякаш искаше да проследи с поглед майка си и дойката, и тогава, когато вече не можеше да ги види, с глас, пронизващ сърцата с всеки свой тон, с ръка, протегната за последна раздяла, каза: